След Световната конференция за климата
Сдружение за изследователски практики организира дискусия за отражението на Световната конференция за климата СОР 21 (30 ноември - 11 декември, Париж) върху българските политики. Това стана пет дни по-късно – на 16 декември, в края на миналата година, в Червената къща. Участваха Боряна Каменова от Министерство на околната среда и водите, Спас Тодоров от Министерство на земеделието и храните, Антоанета Йотова от „Зелени закони” и Георги Стефанов от „Коалиция за климата”. Водещ на дискусията бе журналистката Пролет Велкова – упреквана и от аудитория, и от гости, че или отклонява разговора от конкретните последици върху българската политика, или не оставя представителите на институциите да обяснят какво точно са свършили до момента.
Боряна Каменова от МОСВ пък бе разкритикувана, че обяснява неща, които всички интересуващи се от проблемите на климата вече са научили от медиите, като например, че Климатичното споразумение, прието на 12 декември в Париж, има две части: първата - обвързваща, а втората – без задължителен характер, макар че в нея са именно решенията. Накратко: всяка страна е длъжна да си постави за цел задържане повишаването на средната глобална температура под 2 градуса по Целзий, но може сама да реши какви мерки да предприеме за постигането й и да не се притеснява, че ще бъде санкционирана, ако не ги реализира. Каменова многократно повтори, че всички цели на отделните държави по споразумението са доброволни. Дори и разпоредбите за финансиране, според които развитите страни трябва да предоставят 100 млрд. долара годишно на развиващите се страни, за да се приспособят към вече настъпили изменения на климата, също нямат задължителен характер.
Според Каменова обаче именно доброволният характер на Споразумението е направил възможно „инкорпорирането” на различни инициативи за намаляване на парниковите емисии на бизнеса, на гражданското общество и на градовете.
И тук представителите на гражданското общество и на неправителствения сектор в залата започнаха да отправят своите критични забележки към участниците в дискусията. Ето някои от „обвиняващите” въпроси:
- Защо са отпаднали преференциалните цени за производство на биогаз от оборски тор?
- Защо „зелената енергия” не се предлага на социално приемлива цена?
- Защо няма достатъчна неутрализация на климатичните промени – липсва мащабна контраофанзива срещу поголовното изсичане на гори?
Тук бе дадена думата на представителя на МЗХ Спас Тодоров, който обясни, че до този момент политиката на страната по отношение климатичните промени и мерките, които трябва да бъдат предприети, са фиксирани в Националната програма за развитие България 2020 (НПР БГ2020). Там се изпълнява приоритет, свързан с намаляване горските пожари. По тази мярка МЗХ е инвестирало над 19 млн. лева в дейности, намаляващи рисковете от пожари, и, според Тодоров, Споразумението не би трябвало да насочва политиката на МЗХ в по-различна посока.
Боряна Каменова от МОСВ пък поясни, че още от края на 2014 г. в ЕС е започнало да се изработва законодателство, което да съответства на новите политики спрямо климата – в това число, европейска схема за търговия с емисии, която предвижда цената на квотите да расте – т.е., ако в момента изпускането на 1 тон въглероден диоксид струва 8.50 евро, то до края на годината тази цена ще се е увеличила и това ще доведе до промени в работата на един голям ТЕЦ, който емитира около 12 млн. тона въглероден диоксид годишно. Освен това, ще трябва да настъпят промени и по отношение на други отрасли – например, в най-големия замърсител у нас, транспорта, а след това и в селското стопанство, и в управлението на отпадъци и води.
Антоанета Йотова от „Зелени закони” припомни, че в страната ни вече е започнала работа по Национална стратегия за адаптиране към промените в климата, която е до 2017 г., но изпълнението й върви с големи закъснения, за чието наваксване от „Зелени закони” предлагат помощта си. Освен това, Йотова обърна внимание на изпълнението на едно изискване на Европейската комисия, според което в периода след 2020 г. 20% от всички мерки по финансирането на всички оперативни програми да бъдат свързани с политики за изменение на климата.
Георги Стефанов от „Коалиция за климата” пък се присъедини към отделни гласове, изказали се в залата, в подкрепа на идеята за създаване на координиращ орган, който да определя приоритетните политики по отношение изменението на климата, за да има яснота в дългосрочен план къде ще се влагат най-много ресурси - в транспорта, енергийната ефективност или урбанизацията, а не всяко ново правителство да измисля нови приоритети. Тук от аудиторията се намеси и представител на „MoveBG” – гражданска платформа за дебат и общо действие, който посочи, че във връзка с целите на ООН за устойчиво развитие, у нас предстои приемане на съответната национална стратегия и тя би могла да включва и план за действие, свързан и със Споразумението, и с националните политики спрямо измененията в климата. Представителите на министерствата пък само потвърдиха, че засега се работи по създаването на координиращ орган за приоритетните политики.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
