Елинофилетизмът
А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Или, как ще кажеш брату си: чакай да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.
Мат. 7:3-5
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте. Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!
Мат.23:23-24
„Анаксиос!“ (Недостоен!) Никога патриарх не е бивал изпратен от град Св. София с подобни възгласи. Последното посещение на патриарх Вартоломей у нас (ноември 2015 г.) разрани стари рани и злепостави крехката кауза на Православието в днешна България. Хюбристичното поведение на госта (високомерие, погазване достойнството на ближния, самохвалство и пр.) вкара мнозина в противоцърковна, противойерархична или противогръцка съблазън. Патриархът беше изпратен от медиите с патриотичен залп. Скандалът отвори нова-стара страница в злополучната история на българо-гръцките църковни отношения и ни предизвиква да препрочетем тази история. И въпросът изобщо не е протоколно-дипломатичен или академично-богословски, а се отнася до стратегическите дълбочини на действителността.
Най-скандалното в случая беше високомерното назидание относно етнофилетизма, лайтмотивът на посещението. Темата бе повдигната от патриарх Вартоломей многократно, витиевато и наставнически, още от първото му слово в катедралата „Св. Александър Невски“: Етнофилетизмът, осъден съборно от състоялия се в нашата катедра Велик събор през 1872 г., пося тръни в отношенията на нашите две църкви и на цялото Православие и предизвика издигането за десетилетия на стената на схизмата, която според отците на Църквата представлява най-големият грях.
При подобни посещения тази томахавка учтиво не се изравя – за да не съживяваме погребаните бесове на омразата. Но разравянето й от госта ни събуди да осъзнаем, че патриархът, повтаряйки вековни неистини, хвърля опасен бумеранг.
Филетизмът (господството на национализма в Църквата) е зло. Но заклеймявайки това зло, патриархът трябва да започне със себе си и с Цариградската патриаршия. Защото първият, върховният и най-пагубният филетизъм в историята е елинофилетизмът – стремежът на гръцката нация да обсеби властта в Църквата и да злоупотреби (самоубийствено) с тази власт в полза на мними гръцки национални интереси. Елинофилетизмът – гръцкият църковен империализъм – се зароди, избуя и се възцари през османския период именно във Фенер. И днес още владее светогледа на фанариотските клирици (включително патриарха) тъй всеобхватно, че те не го виждат.
Като „осъждаше“ филетизма, „съборът“ от 1872 г., прецеждайки комара на българофилетизма, поглъщаше камилата на елинофилетизма. И ще бъде велико чудо на Православието, ако Цариградският патриарх – изначалният върховен жрец на елинофилетизма – се покае, повърне камилата на своя елинофилетичен хюбрис и смирено признае: съгреших!
Да, ние, Българската екзархия, също съгрешихме. И ние бяхме филетици. Но мнимият „антифилетически“ събор от 1872 г. е всъщност най-филетичното деяние в историята. Там нападателният макрофилетизъм на гърците осъди отбранителния микрофилетизъм на българите. Там гредите и камилите осъдиха сламките и комарите.
За целта беше злоупотребена самата институция „църковен събор“. Там за „Велик събор“ се самообяви нещо, което не е събор, а неговата противоположност. Защото не събира поместните църкви, а ги разделя – и то именно по елинофилетически признак (участват всички „гръцки“ църкви, не участват всички „негръцки“). И този лъжесъбор обявява за еретично учение нещо, което не е учение. Никога и никъде (а най-малко в България) нито един богослов, епископ, свещеник не е изповядвал такова учение.
Не всяко зло в Църквата е ерес. Симонията, содомията, секуларизмът са противоцърковни злини, но не са учения. И няма как да бъдат ереси. Омразата към ближния (и към ближния православен народ) е пагубно престъпление на Христовата заповед. Но не е учение. И няма как да бъде ерес.
Защо тогава Великият лъжесъбор обяви филетизма (определен като „племенни различия и народни разпри, съперничества и раздори в Христовата Църква“) именно за ерес? Целите бяха две:
1. Българската Екзархия да бъде отлъчена от Църквата.
2. Да се възпрепятства занапред мисленето по този въпрос.
Първата цел е била предпоставена. А „съборът“ е само печат за нейното „узаконяване“. Вместо съборно да търси Истината, „съборът“ цели/намира другото. Първо целепоставят отлъчване на Българската Екзархия и после търсят средството за целта. Обвинението в канононарушение не е било достатъчно за отлъчването, защото Фенер непрестанно нарушава канони (например, каноните срещу симонията и мн. др.). Следователно, провинението на българите непременно е трябвало да бъде жигосано с печата ерес. Защото щом събор каже: ерес, то еретиците непременно биват отлъчени. И така, вместо болестта (гръко-българската национална разпра в Църквата и нейните корени в елинофилетизма) да бъде вярно диагностицирана и излекувана, тя бива лукаво подменена с клишето „събор осъжда ерес“.
Втората цел също е била постигната. Обичайният рефлекс на християнина е, че щом „събор осъжда ерес“, то темата е богословски изяснена, тоест, в известен смисъл „приключена“. Това е вярно – но само за всецърковно признатите събори. А псевдосъборът от 1872 няма как да бъде всецърковно признат. Тепърва предстои той да бъде всецърковно разобличен. Но това може да стане само след задълбочено, чистосърдечно и безпристрастно богословско осмисляне – и достойно е то да бъде направено именно от гърци.
Такова осмисляне досега няма. За българите лъжесъборът е несправедлив – и толкова. А нито един грък не смее да каже истината по въпроса – за да не бъде изяден от другите гърци, както на времето е изяден патриарх Кирил ІІ Йерусалимски (грък от Самос), който отказва да подпише „съборните“ решения в 1872 г. Многозаслужилият патриарх доблестно напуска лъжесъбора и се прибира в Йерусалим. Там обаче елино-острастеният клир, задействан по телеграфа, го детронира. Патриархът умира три година по-късно: низвергнат, оклеветен, подложен на неистов психически натиск и унижения – арест, депортиране, обвинения в русофилство, славянофилство, предателство спрямо елинизма, продажност и пр.
Впрочем, в Йерусалимската Църква и до днес цари властови елинофилетизъм: местното православно население е не гръцко (араби, руски евреи), но властта в църквата се държи от етническа гръцка върхушка: от 21 епископи 19 са гърци, родени в Гърция. От тях 13 са били пратени в Йерусалим на възраст между 12 и 16 години – преди да навършат пълнолетие (т. е. преди да имат правото да вземат решение). Решението е било взето от елинофилетичната църковно-властова каста.Така е и в Александрийската Патриаршия. Този властови елинофилетизъм, при който гърците властват, а местното население е илотизирано (като безправните илоти в Спарта), засега не е изследван на Велик събор...
Засега липсва истинско историческо и богословско изследване на филетизма. Продължаваме да повтаряме от 144 години богословския нонсенс, че филетизмът бил „ерес“ (точната мантра е „еклисиологична ерес“), която била „осъдена съборно“. Трябваше патриарх Вартоломей да дойде в къщата на обесения с проповед за въжето, за да се сепнем и събудим. Последната сламка строши гръбнака на камилата. Люспите паднаха от очите ни и ние прогледнахме в истината.
Истината е, че Фенерският елинофилетичен лъжесъбор от 1872 г. е престъпление срещу Православието и срещу Елада. Замислен антисъборно от елинофилетици, осъществен от елинофилетици, той предпоставя филетични цели, заседава във филетичен дух и взема филетически решения. „Съборът“ е образецът за филетизъм в действие. Който трябва тепърва да бъде най-внимателно изследван и задълбочено осмислен.
Този псевдосъбор е пагубен за Църквата, защото компрометира самото понятие за „Велик събор“, самото понятие за църковна съборност. А съборността е неотменима част от същността на Църквата. Тя е начин за постигане и утвърждаване на Истината.
Не-съборността е начин за постигане и утвърждаване на не-истината. Щом един не-събор минава за „събор“, щом победата на филетизма (гръцкия над българския) минава за победа на ортодоксията над ереста и щом вече 144 години подобно фарисейско престъпление срещу Христовото учение остава съборно неразследвано, богословски неразобличено и църковно непризнато, значи нашата земна Църква продължава хронически да боледува от елинофилетичния вирус.
Предначертаният за 2016 г. „Велик и свят“ събор във Фенер се свиква по инициатива на неразкаяния елинофилетизъмс власто-кастови елинофилетични цели...
Велик и многозаслужил е в Православието гръцкият народ. Гърците са наши любими братя в Христа, ние ги обичаме и желаем тяхното спасение. Точно затова трябва да им помогнем да преодолеят пагубния за тях църковен хюбрис на елинофилетизма. Всичко, което е лошо за всемирното Православие, е лошо и за гърците.
Всяка утопия – в крайна сметка – съсипва. Германската националистична утопияна Адолф Шикългрубер за 12 години съсипа каузата на Германия. Гръцката националистична утопия (Μεγάλη Ιδέα)съсипа каузата на православна Елада – но много по-бавно, в продължение на векове. Видимата катастрофа на елинизма от 1922 г. беше далечен, но закономерен трагичен антигръцки резултат от „събора“ в 1872 г., от схизмата (и братомразието) между гърци и българи, от неединството на православните народи през Първата световна война (за което и ние, българите, носим огромна вина).
Гръцката елинофилетична църковна утопия (църковният вариант на Μεγάλη Ιδέα) незабележимо бавно, но неотменимо сигурно съсипва каузата и на Православието, и на православния гръцки народ. Националното високомерие, себенадценяване, презрение към другите, гордост, хюбрис, мегаломания – всичко това не въздига човека (и нацията), а го унищожава. Превръща го в нищо, защото е обратното на любовта, а щом любов нямам, нищо не съм. (1Кор. 13:2) Разликата между Православието и филетизма е разликата не между различни „еклесиологии“, а между любовта и омразата.
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си. (Иоан. 13:35)
Ако бяхме наистина Христови ученици и любов имахме помежду си, съборът от 1872 г. щеше да излезе с постановления, угодни на Светия Дух, и щеше да бъде истински меродавен, истински велик, свят и вдъхновяващ църковен Събор. Щеше да отхвърли елино-и-българо-филетизма, щеше да преодолее гръко-българската разпра. Вместо да внедри в Църквата политическата омраза, той щеше да внедри в политиката на гърци и българи християнското братолюбие. И така щеше да провали политическия шедьовър (divide et impera) на османското правителство.
Истинският победител на „събора“ в 1872 г. не беше елинизмът, както гърците късогледо са си мислили, а тогавашният нов велик везир Мидхат паша. Истинският победител на „събора“ не беше Православието, а стратегическата дълбочина на далновидната турска геополитика, която се оказа най-изкусният „еклисиолог“.
Истината за лъжесъбора се вижда в плодовете му. А те са отровни. Обратно на това, което си мисли патриарх Вартоломей, именно „Великият и свят събор“ от 1872 г. в най-голяма степен пося тръни в отношенията на нашите две църкви и на цялото Православие и предизвика издигането за десетилетия на стената на схизмата, която, според отците на Църквата, представлява най-големият грях. Лъжесъборът със своето фарисейство отблъсна българите от църковността. Увековечи българо-гръцката омраза. Разруши единството на православните народи. Което решително способства за оставането на Турция в Европа и за оставането на Цариград в Турция. Което пък илотизира Цариградската Патриаршия и марионетизира самия патриарх спрямо властите в републиканска Турция. Гръцкото население на Цариград падна 175 пъти – от 350 000 през 1919 г. на 2000 сега (а в процентно съотношение 3000 пъти! – от 31% на 0,01%).
Елинофилетизмът е противоположен на делото на св. патриарх Фотий спрямо България и славянството, което се увенча от славянската мисия на св. св. Кирил и Методий, спасена и осъществена от св. Борис през Златния век. Тъкмо затова българите издигат именно славянските Първоучители като свое знаме в печалната „църковна борба“ срещу фанариотското иго. Политиката на светите Фотий, Кирил, Методий и Борис, политиката на истинското братолюбиво Православие не само че не отрича националните поместни църкви и култури, а тъкмо напротив – способства за тяхното процъфтяване.
За св. патриарх Фотий и неговите съвременници думата „елин“ означава „езичник“. Но през Османския период чрез властта на султана Цариградската Патриаршия извършва елинофилетичен църковен преврат (ликвидира в различни времена Търновската Патриаршия, Охридската Архиепископия, Печката Патриаршия, обсебва църковната власт във Влашко и Молдова и пр.). Гръцката властова каста похищава самоличността на всемирната Православна Църква, наричайки я „Гръцката Православна Църква“ („The Greek Orthodox Church“); и до днес използва това название, позволява да бъде използвано и дори налага да бъде използвано (особено извън Гърция), въпреки че то е антицърковно, антибогословско, архифилетично и всъщност богохулно: то подменя Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква, чиято глава е Христос – с племенна деноминация.
Всички (осъзнати и неосъзнати) врагове на Православието охотно използват това название – защото то самоопровергава Православието. Ако Православната Църква е гръцка, то празна е нашата вяра, празна е вярата и на гърците. Несравнимо по-добре е за нашите братя гърци да бъдат раби на Истината, нежели господари на лъжата.
Отричайки св. Павел (Няма вече иудеин, ни елин... защото всички вие едно сте в Христа Иисуса. Гал. 3:28), елинофилетизмът създаде специална антихристиянска дума-ерес гръкоправославен (ελληνορθόδοξος).
Гръцкият църковен империализъм (църковната Μεγάλη Ιδέα), бидейки утопия, се обръща в своята противоположност. Привидно възвеличава, а всъщност съсипва гръцкото православие, т. е. православна Гърция. За да изглежда силен, елинофилетизмът робува на силните на деня (т. е. на секуларизма). За да изглежда властен, той робува на властващите в света (т. е. на княза на тоя свят). За да изглежда вселенски, той става марионетка на везирите (и в 1872 г., и в 2016 г.). За да изглежда, той престава да бъде.
Да, гръцкият народ има велики заслуги за Православието. Той роди велики християнски светци. За нас, може би малко наивно, той е образец за православен народ. Но ето: телевизионният формат „Великите гърци“, проведен в Гърция през 2008-2009 г., е смущаващ. На първото място гърците гласуваха един етнически не-грък (елинизиран македонец), който олицетворява кардиналните антихристиянски грехове на елинизма: езичество, гордост, егоцентризъм, човекобожие, суеверие, содомия, империализъм... А в челните 50 места на класацията нямаше нито един светец! (Във „Великите българи“ сред първите 10 имаше трима светци.)
Въпреки това, Православието в България е в несравнимо по-тежка духовна криза, отколкото в Гърция. И през последните 26 години ние все търсим у гърците добри примери във всички области на християнския живот.
Посещението на патриарх Вартоломей в България не ни даде добър пример. То беше провал от човешка гледна точка. Но провалът – чрез спасителната болка – може да се окаже милост Божия, да ни стресне и пробуди (и нас, и патриарха), да призове българите да се покаем за нашия филетизъм, а гърците – за техния.
Цариградската патриаршия е жертва на своя елинофилетизъм. Главно заради нейните (а и заради нашите) грешки ние, православните, не само изпуснахме нашата първопрестолнина Константинопол (на прага на нейното православно Освобождение, което дори и турците очакваха, при рухването на Османската империя), но загубихме и самия патриарх. Той се превърна в престижен ловен трофей, препариран в патриаршески костюм в гостната на турското правителство.
Патриарх Вартоломей вероятно вече няма да стъпи в град Св. София. За да бъде приет отново тук като почетен гост, той трябва да преодолее своя елинофилетически хюбрис, който засега изглежда непреодолим.
А всъщност, като истински християнин, той би трябвало час по-скоро да остави всички други свои дела – дори дара си пред жертвеника! – и първом да дойде в България. Защото така ни заповяда Господ, казвайки: И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си. (Мат. 5:23-24)
И колко спасително би било (за него, за нас) той да събере сили за духовен подвиг, да се издигне на висотата на своето истинско патриаршеско призвание, да падне на колене пред своята жертва, българския православен християнин, и да каже: синко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой баща.
И тогава радостно ще извикаме: Аксиос! Достоен!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
