Критически съдби
На 26 ноември т.г. в НБКМ се проведе националната конференция Полюси на критическата съдба, посветена на 120-годишнината от рождението на Георги Цанев и 100-годишнината от рождението на Ефрем Каранфилов. Форумът е четвърто издание на поредицата по проекта „Актуални прочити на новата и съвременна българска литература“ на Института за литература при БАН.
Културните профили на двамата критици бяха очертани през схващането на литературата като памет и човекознание, през алтернативите на идеологическото и неидеологическото четене, през несъвпадането между литературната критика и литературната история. Присъствието на Ефрем Каранфилов и Георги Цанев бе разпознавано през въпроса как пребивава интелектуалецът в трудни времена, какво е въздействието му върху литературния и културния живот; през ролите на патриота и моралиста, които генерират екзистенциалните рефлексии на меките жанрове на есето и литературния портрет (Ефрем Каранфилов) и острата, не щадяща рецензия (Георги Цанев). Усилието да се отмести начинът, по който говорим за двамата автори, откри нови посоки за интерпретиране на текстовете им. Диктатът на „неблагонадеждния произход“ активира интереса към поведението на оцеляване на левия интелектуалец между властта и драмата на деформираните идеали (Ефрем Каранфилов), а културната фигура на Георги Цанев бе разпозната през стратегиите на „критика на своите поети“, образцовия рецензент и автора на „голямата книга“ – сп. „Изкуство и критика“ (Георги Цанев).
Всеки от двамата литератори има своите полета и жанрове: автор на критика, която напомня стихове в проза, Ефрем Каранфилов работи интердисциплинарно, ценейки паралитературното и металитературното, възможностите на есеистичните екскурси и дискурси, увлечен в изследването на българския национален характер с предпочитание в по-късните си години към синтетичния изказ и стиловото изящество на афоризма и фрагмента. Обявен като историк на това, което вече като критик е открил за литературата, Георги Цанев се осъществява в рецензията, но работи и с историческата жанрова поетика, и с живописните подстъпи към литературата, привличайки талантливи художници в сп. „Изкуство и критика“, безпощадно лишава литературата за деца от абстрактния хуманизъм на хепиенда.
Разговорът за Ефрем Каранфилов и Георги Цанев назова усложняващата се функция на литературната критика спрямо литературната история, видяна и в съзидателното напрежение между официално, канонично и подмолно. Защото, твърди Георги Цанев в сп. „Изкуство и критика“, на литературознанието никога няма да му остане време да стигне до литературата.
Александра Антонова
Институт за литература, БАН
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
