Косъмче от четка (изкуство), брой 45 (3102), 25 декември 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Странната жизненост на <i>мъртвото</i>
Български  |  English

Странната жизненост на мъртвото

 

„Анатомия на куклата. Художниците в кукления театър”, Галерия „Райко Алексиев”, 12 декември 2015 г. – 12 януари 2016 г.

 
Появата на изложба с куклена сценография е събитие само по себе си. СБХ и кураторите на изложбата Петър Митев, Хана Шварц и Мариета Голомехова заслужават поздравления дори само за идеята да организират подобна изложба. Към нея е добавена и документална част с куратор Галина Декова, която ни запознава с началото на кукления театър в България. Темата е изключително интересна, защото е свързана с важна глава от историята на българското изкуство и култура, в която главни действащи лица са фигури, като Александър Божинов, Атанас Донков, Сирак Скитник, Константин Щъркелов и Никола Танев.
В първия куклен спектакъл, организиран от Оркестъра на Бръмбъзъците през 1924 г., Декова вижда нещо повече от обикновено забавление. То е и такова, но също и „в чист вид дадаистично или футуристично проявление на авангардния творец“. Силна теза, която си струва да бъде защитена в самостоятелен проект.
Модерното изкуство в своя генезис е много задължено на кукления театър. В него то открива степен на свобода и условност, която освобождава това изкуство от диктата на психологизма и буквалистично разбраната идея за подражание на реалността. Парадоксът на кукления театър е в това, че колкото по-директно той излага на показ своята изкуственост, толкова по-способен е да представя реалността на човешките отношения. В куклата има нещо мъртво и отчуждено, което модерното изкуство превръща в една от централните метафори на състоянието на човешката екзистенция в епохата на доминираното от техническата рационалност общество. Достатъчно е да си спомним картините на Джеймс Енсор, в които маските и куклите се хилят зловещо, завихрени в някаква странна вакханалия, напомняща изстъпленията на тълпите по време на религиозните и граждански процесии. В българското изкуство защитници на модернизма, като Сирак Скитник и Чавдар Мутафов, също не остават безучастни към странната жизненост на „мъртвите“ марионетки.
В частта със съвременна куклена сценография в изложбата са включени работи на 27 автори, които представят сценографски решения за спектакли, реализирани в столицата и други градове на страната, както и в куклени театри в чужбина. Повечето от спектаклите са детски и това е разбираемо, но има и такива за възрастни, което се надявам да е възходяща тенденция. Кукленият театър се превръща във важен културен феномен, когато е освободен от предразсъдъка, че това е „театър за деца“. Ще дам един драстичен пример. Тази година успях да видя заснет куклен спектакъл, който представяше всекидневието на лагерниците в Аушвиц. Концепцията на създателите беше, че случилото се в концлагера е непредставимо и неизразимо от актьори и затова само силно опосредстваният начин на представяне с кукли може да помогне в този случай. Резултатът е потресаващ. Усилията на Спилбърг в „Списъкът на Шиндлер“ да представи максимално достоверно реалността в Аушвиц са напълно безуспешни в сравнение с това куклено представление. В него условността е шанс непредставимото и неизразимото да станат споделими, доколкото това е възможно.
Не само модерното изкуство е задължено на кукления театър, но и съвременният куклен театър е задължен на модерното изкуство. В много от куклите в изложбата ще открием следи от естетиката на експресионизма; от начина, по който Пикасо създава скулптури от седалки на велосипеди, тенджери, кюнци, детски играчки; от кинетичната скулптура на Жан Тенгели; от странните обекти на сюрреалистите. Това отваряне на куклената сценография към постиженията на другите изкуства е много важно. С появата на дигиталната техника се откриват още възможности, които едва ли ще останат неизползвани.
Всеки от посетителите на изложбата ще намери своите открития сред работите на куклените сценографи. За мен това бяха работите на: Рин Ямамура („Цар Шушумига“ и „Вечерята“ ), Хана Шварц („Някои могат, други - не“), Майя Петрова („История за чайка и банда котараци“), Благовеста Василева („Грозното патенце“), Мариета Голомехова („Аз, Сизиф“).
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”