Ходене по буквите
Теодора Димова. „Ороци”. Есеистика. ИК „Сиела”, С., 2015, цена 13 лв.
„Давам ороци по български език” – тази обява вижда Димова в телевизионен репортаж. При други писатели грешката би предизвикала удоволствие от собствения им гняв. При Димова обаче има опит за проумяване как стигнахме дотук. И с Кого да излезем оттук. Есетата й са заченати в недрата на повседневното, а техни акушери са тъгата и копнежът по порядъчност. Бил съм свидетел как твърдения, които срещаме и в „Ороци”, са били произнасяни от Теодора при срещи с публиката – нейната срамежлива мекота и гражданска твърдост, незаучените й фрази действително превръщат читателската аудитория в енория. Защото носят упование. И едно деликатно, съвсем невойствено, женско измерение на вярата.
Деян Енев. „Гризли”. Нови разкази. ИК „Рива”, С., 2015, цена 12 лв.
Друг би извърнал поглед от грозотата и нетърпимостта на живота. Този живот. Нашият. Деян е обаче обсебен от гадостта, нищетата и безизходността му. Не може да отклони поглед от босите му крака с нерязани години нокти. Разказите в „Гризли” са къси, грубовати, направо темерутести. Между тях има такива, които ще те докарат до ръба на сълзите – и в последния момент ще те дръпнат назад. И от искрите на плача няма да остане нищо. Никакъв социален сантиментализъм. Чиста фрустрация. И скенер на пораженията, останали след изчезването на духовната перспектива пред човека на прехода, човека на крайните квартали. (Колко разтърсва сдържаността на разказа „Хан Пресиян”, поколенческият клинч между провал и оптимизъм…)
Цветан Тодоров. „Сами заедно. Човешкият отпечатък 2”. Превод от френски Невена Галчева. Редактор Стоян Атанасов. ИК „Изток-Запад”, С., 2015, цена 15 лв.
Книгата е продължение на „Тоталитарният опит. Човешкият отпечатък 1” (вж. бр. 27 от т.г.). Тук Тодоров диалогизира с Ларошфуко, Русо, Моцарт, Констан, Стендал и Бекет. Финалното есе портретира Гьоте. А „увертюрата” на „Сами заедно” е портрет на Едуард Саид, за когото изследователят казва: „Въпреки че житейските ни пътища не си приличаха, се чувствах близък до виждането му за различията между културите и за последиците от изгнанието. Този портрет се превърна в един вид автобиографичен увод на цялата книга”. Заради своите собствени изгубени каузи, двамата със Саид се връщат към вярата на Адорно в универсализма: една вярна идея, дори да не тържествува, не може да бъде съкрушена. Тя, продължава Тодоров, неминуемо ще бъде преоткрита и ще се подеме от други хора, в други времена и на други места.
Владимир Левчев. „Точно време”. Стихотворения. Художник Греди Асса. Издателство „Ерго”, С., 2015, цена 10 лв.
Когато реалността е толкова дразнеща, че се превърне в сън. Тогава Владимир Левчев се разтерзава в стихове, които предчувстват края на неговия и нашия свят. Висок, ъгловат модернизъм – и неподправеното нещастие в миг да обозреш вселената. Обобщенията на поета не я спасяват. Нещо повече, тя се гнуси. Категоричност и аскеза, библейска кръв във вените на съвременността – в една жанрово разнообразна и тематично единна книга.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
