Отвъд видимото
Николай Петков, Сива зона, галерия „Аросита”, 2 – 16 декември 2015.
Експериментите с визуалното на Николай Петкова са едни от най-странните артистични проявления в съвременното българско изкуство.Неговият привидно хладен, концептуализиран минимализъм и конструктивизъм съдържа в себе си най-интимно и лично преживяно проникване в структурата на визуалния образ. Препратките към Паул Клее, неопластицизмът и супрематизмът са привидно ясни, като Николай отказва всяка окончателна формула. Системно и упорито следвайки една линия на поведение, в момента на абсолютна завършеност, авторът отваря врата за „излизане” от неудобното положение на претенцията за абсолют. Това излизане често е с много тиха усмивка, дори неуловима, ирония и самоирония. Тази амбивалентна стратегия като че ли е резултат от краен естетически и нравствен максимализъм, както и на деликатност до притеснителност в отношението към зрителя. Неговият неопластичен концептуализъм е страстно вгледан в процеса на правене, в психологическия и духовен актив на структурния, морфологичен потенциал на визуалното изразяване. Николай е вживян във върха на четката така, както самурай е вживян в острието на меча си. Разкодирайки неговото поведение на художник, на медитиране върху процеса на монотонно сгъстяване, повторение, разреждане на следите на водната диря от четката, на равномерното нанасяне на безброй малки точки, човек може да асоциира с практиките на дзен и чан майсторите – калиграфи и художници. Слизайки до черта и точка, до изначалните оптеми (по Петър Увалиев), Николай Петков създава морфологично и субстанциално единен, цялостно завършен, до непроникновеност, автономен визуален свят.
Това, което прави Николай, е психически и духовен акт на сближаване, на проникване на личностен пробив във визуалното. Методът на неговата работа може да бъде определен като монотонна и протяжна интензивност на контрол върху процеса на създаване и проява на визуалност.
Цветните състояния в тези малки живописни опуси преобладаващо работят в характерния контраст на нюансирани първопроизводни цветове, както и на симултант контраста на две и повече хроматични стойности. Особено напрежение на виждането създават неуловимите контрасти на приближени и изравнени тонални регистри. Това поражда изненадващи парадокси на оптическите възприятия.
Експериментът, наблюдението и системното изследване на зрителните възприятия извежда като свое самодостатъчно и съдържателно измерение феномена на цвета, линията, точката. Тази практика търси свое пространство между теорията и нейното преодоляване, между зрителната култура и нейното преодоляване, между личния визуален опит и неговото преодоляване. Тази херметична артистична игра, в която сериозното и фриволното, контролът и свободата, баналното и уникалното, видимото и невидимото сближават своята непреодолима бинарност и ни предлагат съзерцание и разтваряне в измеренията на естетически универсализъм.
Николай Петков внимателно приканва само готовите да го следват в неговото приключение в безграничните пространства на визуалното. Изпитанието е не само за очите.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
