Силни актьори, семпъл филм
„45 години“ (45 Years), 2015, Великобритания, режисьор Анрдю Хей, продуцент Тристан Голигър, сценарий: Андрю Хей и Дейвид Константин (по разказа му „В друга страна“), оператор Лол Кроули, в ролите: Шарлот Рамплинг, Том Кортни, Джералдин Джеймс и др.
Награди: За женска и мъжка роля на Шарлот Рамплинг и Том Кортни от Берлинале, за женска роля от ЕФА и др.
Показан на Киномания
Неуютен английски ден. Провинциален пейзаж. Дребна възрастна жена разхожда куче. Приближават се. Това е Кейт (Шарлот Рамплинг). Прибира се на топло у дома. Със съпруга си Джеф (Том Къртни) обитават удобна къща близо до града. Пенсионери са, нямат деца и в края на седмицата ще празнуват 45 години брачен живот. Общуват спокойно, пият чай, вечерят, четат... Той е с крехко здраве, тя е активната в организацията на бита и тържеството. Хармонията им изглежда недосегаема.
Изведнъж Джеф получава писмо на немски, което му съобщава, че в швейцарските Алпи в разтопена ледена пропаст е открито тялото на млада жена - неговата годеница Кати, загинала при нещастен случай преди 50 години. Кейт е шокирана - за първи път чува за предишната връзка на съпруга си. Той е объркан и сконфузен. Заравя се в спомени. Чуди се дали да не замине. Въпроси връхлитат върху Кейт като лавина. Изгарят я съмнения. Дразни се от натрапеното чуждо присъствие, макар и отдавна мъртво. Превръща се в детектив – не издържа и се качва на тавана, рови се из тайните реликви на Джеф, за да види мистериозната съперница, която дори се казва като нея. Какво ли би било, ако Кати бе жива? Тържеството сякаш се обезсмисля, та какво остава за живота...
В този семпъл филм не е важно какво се случва за няколко дни, а как. „45 години“ е душевна драма на нюанси, мълчания, жестове. Стеле се бавно и сценарият издиша. Но, колкото и привнесен и мелодраматичен да е конфликтът, той предизвиква истински емоционален срив у героите. И преди всичко у Кейт. Увереността й - нейната същност - е разклатена.
42-годишният Андрю Хей изгражда напрегнатата атмосфера между възрастните съпрузи деликатно и психологически вярно. Унилата есенна природа е в унисон с преживяванията на тези уж близки хора. Ако си избере солидна драматургия, Хей има данни да стане майстор на проникновената камерна драма от класата на сънародника си Майк Лий. Като него залага на изключителни актьори. След като ги гледахме поотделно в „Нощен влак за Лисабон“ (2013) на Биле Аугуст, сега Шарлот Рамплинг и Том Кортни са заедно с такава сила на превъплъщението, че сякаш са живели десетилетия един с друг.
Но за мен магията на филма е Рамплинг. Мислех, че след феноменалното й изпълнение в „Под пясъка“ (2000) на Франсоа Озон, фокусиран върху нея, тя няма с какво повече да изненада, но ето, че го прави – нейната Кейт е едновременно обикновена и изключителна, разбита и действена, изящна и силна. Полуусмивката реже болката, но тя отскача в погледа или в премерените движения. Дори небрежната й външност и торбичките под очите са органичен елемент от непостижимото й излъчване на внезапна уязвимост. Шарлот Рамплинг е сред най-смислените и неотразими актриси в киното от времето на „Залезът на боговете“ (1969) на Лукино Висконти, „Нощен портиер“ (1973) на Лилиана Кавани или „Макс, моя любов“ (1986) на Нагиса Ошима. Чудесно е, че тъкмо в годината, когато й отрежда награда за цялостен принос, Европейската филмова академия я отличава за ролята й в „45 години“.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
