Записките на незнаещия
Форд Мадокс Форд. „Добрият войник“. Превел от английски Йордан Костурков. ИК „Панорама“, 2015. Цена 15 лв.
Едва ли има друг роман, чийто разказвач толкова често да казва: „Не знам“. В лицето на Джон Дауъл, заможен американец, който пътува из Европа с болната си от сърце жена, имаме човек, който съмнително често твърди, че не знае какво точно се е случило, че не разбира какво става около него и че не знае нищо – нищичко – за човешките сърца. Той не знае, че милото британско семейство Ашбърнъм, което среща в един немски лечебен курорт, не е такова, каквото изглежда; не знае, че болестта на жена му е само претекст да избягва физическа близост с него; не разбира кога и как Едуард Ашбърнъм става любовник на неговата съпруга.
Или поне така казва; но не е нужно непременно да му се вярва. Всъщност, през цялото време доверието на читателя е силно разклатено, защото личи как твърденията на Дауъл се разминават с информацията, която съдържа разказът му. Той или наистина нищо не разбира – и нищо не прави през цялото това време, в което хората около него се прелъстяват, побъркват и самоубиват – или е подмолен, сръчен манипулатор, който направлява техните кризи и читателските впечатления.
Последната думичка е важна, защото читателят е принуден да се справя с противоречивите впечатления, които разказвачът създава у него; а и разказвачът гради своя повествователен свят от не докрай ясни, откъслечни впечатления, които той самият често мени. Картината допълнително се усложнява от това, че повествованието на Дауъл не следва хронологичен ред, а прескача между различни моменти от историята. Този монтаж от непоследователни впечатления плюс крайно недостоверния разказвач е сърцевината на техниката, която самият Форд тогава, през 1915, нарича „литературен импресионизъм“. В „Добрият войник“ тази техника е наистина прецизно изпипана и от потенциалната фабула на розов роман прави голяма, силна литература, творба, ключова за европейския модернизъм.
Важно е, че при цялото си незнание и „усукване“, в питанията и прозренията си, същият този разказвач е поразително точен и чистосърдечен; и сякаш тъкмо неговата наивност – престорена или не – му позволява да стигне до тях. „Този свят е странен и удивителен“ – възкликва Джон Дауъл към края на романа. – „Защо хората не могат да получат това, което искат?“ Подобни простички въпроси придобиват смущаваща дълбочина след цялата сложна история, която ни е била разказана по този сложен начин. При това, тя съвсем не се върти само около личните тайни и травми на персонажите. „Добрият войник“ всъщност прави – почти неусетно – прецизен срез на висшето общество и в Англия, и в Нова Англия около началото на ХХ век, с цялото тесногръдие, лицемерие, зле прикрито невежество и фрустрирана енергия, които в немалка степен обуславят крушението на романовите герои. Вярно е, че този силен социален пласт на романа го кара на моменти, особено в първата част, да изглежда малко остарял или подтиква прочита му като period piece. Но амбициозният художествен проект на Форд се нуждае от тази стабилна основа. А необходимостта от познания за човешката душевност със сигурност е ключов момент в целия zeitgeistна модернизма, но дали пък всъщност този патос няма да стане отново актуален и в наши дни, доколкото, сред упадъка на хуманитарното, все повече изглежда, че губим тези познания, вместо да ги усъвършенстваме?
Навярно вече си е проличало, че с подобна гледна точка, подобен разказвач и социален фон, „Добрият войник“ никак не е лесен за превод, което навярно е допринесло за иначе странния факт, че това важно за английския канон произведение се появява в България чак сега. Чест прави на Йордан Костурков, че всячески се е постарал да запази стила на изразяване на Джон Дауъл, изпълнен с колебания и недомлъвки и маркиран с висока лексика и сложни синтактични конструкции. Този криещ се зад думите си разказвач е намерил гласа си и на български език. Някои отделни лексикални неточности не развалят това впечатление. Но в немалко моменти, в които особената гледна точка е изиграла лоша шега на преводача, глаголните наклонения и времена се сменят доста фриволно, логиката на текста се губи и разбирането е затруднено. И все пак, трябва да си даваме сметка, че предизвикателствата от този тип, които отправя текстът, действително са сериозни.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
