Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 37 (3094), 30 октомври 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Кой иска автономията на университетите?
Български  |  English

Кой иска автономията на университетите?

 

„Атака“ загуби на тези избори, а никой не го съобщи.
Вместо това, водещият Бойко Василев пита гостите си трябва ли телевизията да отрази вилнеенето на депутата Волен Сидеров в НАТФИЗ в часа за пресконференции. И обяснява, че ако БНТ не го направи, другите телевизии ще го сторят. И все пак добре, че БНТ не го направи. Волен Сидеров сякаш е усвоил всички прийоми на изродената представа за документалистика, която гледахме години наред по канали като „Animal Planet“, и знае как да се държи като раждаща пред камери кошута. Всички обграждат животното и с часове снимат в очакване събитието да се случи точно пред техния обектив. Сидеров знае, че нито една телевизия няма да откаже да снима беловлас мъж, който се напъва да роди сърне посред нощ в сградата на НАТФИЗ. Вярно, политическа аномалия е такова шоу, но... няма новина. Какво тогава снимат камерите?
Сидеров неколкократно каза, че НАТФИЗ е държавна територия и не чу ректора проф. Любомир Халачев, който произнесе думата „автономия“ на академията. В последните предложения за промени в Закона за висшето образование ГЕРБ поискаха по-големи правомощия за министъра на образованието в чл. 9 от ЗВО. Покрай ректорския избор в СУ, бившият министър на образованието Сергей Игнатов отново заговори за изпълнителен директор в Софийския университет и по bTV каза: „Трябва да има друга институция, която да се занимава с финансите, и този, който дава парите, трябва да е главният разпоредител”. Ако министърът на образованието разпорежда, в какво тогава се изразява академичната автономия?
Какво всъщност отразяват телевизиите? Един депутат твърди, че търси наркотици на най-близките до офиса на телевизията му места. Нека репортерите да се включат, когато намери наркотиците. Тогава има събитие. Иначе излиза, че медиите следват произволното настояване на депутат, тропащ като дете с крак в центъра на София, който си иска ефирното време.
Вторият, по-важен проблем, е в медийната представа за имунитета. Защото никой не обясни, че „нахлуването“ на Сидеров трябва да е свързано с неговите задължения на народен представител. Какво задължение като народен представител изпълнява той в НАТФИЗ? Вместо отговор, чухме посланието да бъде отнет имунитетът на всички депутати. Между журналистите и депутата стоят полицаи. Полицията трябваше да предпази хората без имунитет от провокацията на депутата. Сидеров издържа – изчака провокираните от него хора да го ударят в ефир. Сега остава да поиска двоен имунитет, защото дори полицията не може да го опази.
Засега Сидеров е в ролята на „една жена каза“ и телевизиите хукват да снимат как търси наркотици, за които само той твърди, че съществуват. Кадрите от нощта на изборите ни показаха как полицията обгради един човек, назовал се Емил Георгиев, обвинен от Сидеров, че го е ударил. Полицията не може да направи нищо повече, ни казваха ръководителите й, защото Сидеров има имунитет. Но ако не си позволява да изведе Сидеров от НАТФИЗ, защо полицията не изведе нарочения от Сидеров хулиган Емил Георгиев? В ролята на какъв беше изправен до стената и пазен от полицаи пред всички камери този човек – на заподозрян, на свидетел, на неизвестен извършител на неизвестно престъпление? Защото трима полицаи осигуриха безпроблемно снимане на лицето му. А „Нова тв“ предаваше директно цялата процедура.
Водещият Виктор Николаев произнесе фразата, че полицай е нападнал Сидеров: „на полицая не му издържаха нервите. Разбирам го този полицай“, каза Николаев и сгреши. Първо, като подкрепи насилие, и второ, като не довидя, че човекът нямаше нито един отличителен белег на полицай. На един от сайтовете на медийната група писаха: „Първоначално тъмното облекло и каскетът, които мъжът носи, създадоха впечатление, че ударът може да е дошъл от полицейски служител, но впоследствие стана ясно, че мъжът е цивилен.“
„Създадоха впечатление“ у кого? „Стана ясно“ на кого? МВР диктува маниер на говорене, който работи за ВоленСидеровата авантюра, а журналистите го мултиплицират. Главният секретар на МВР Георги Костов изрече странната мисъл: „Волен Сидеров се намира на безопасно за него и за хората място.“ Какво е Волен Сидеров? А журналистите повториха думите му, без да се замислят, че отделянето на Сидеров в друга категория му служи чудесно, дори да е без имунитет. По същия начин, по който е време журналистите да спрат да повтарят уж ироничното „Деница Гаджева, жената до Сидеров, която наскоро му роди дете”. Тя е родила детето и на себе си (надявам се, все пак). Липсва и журналистическият въпрос защо „Атака“ губи на местните избори в сравнение с предходните. Журналистите са тези, които решават на кого да задават въпроси, а не чакат политиците да им посочат кого да гонят с камерите. Дано попитат и кой иска автономията на висшите учебни заведения?
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”