Доктор Щокман в прозрачния свят
“Народен враг” от Хенрик Ибсен. Преработка Дитмар Дат. Режисура Щефан Пухер. Сценография Барбара Енес. Видео Уте Шал. Костюми Анабел Вит. Музика Кристофер Уе. Песни Беки Лии Валтер. Участват Табея Бетин, Зинан и Тимур Блум, София Елена Борсани, Роберт Хунгер-Бюлер, Изабел Менке, Матиас Нойкирш, Николас Розат, Маркус Шойман и Зиги Швинтек. Шаушпил Цюрих. Премиера 10 септември 2015.
Електронно правителство, електронно гласуване, здравословен начин на живот, свобода на пресата, активисти в социалните мрежи, спорт, край с месоядството, пълна прозрачност на управлението, с една дума, благодарение на медиите и на новите технологии, бъдещето вече е тук. Демократичното управление е постигнало пълна степен на прозрачност. Да го кажем иначе: в преработката на Дитмар Дат героите в една от най-поставяните социални пиеси на Ибсен живеят в класическа антиутопия. Нали всички настояваме за прозрачност на политическите решения и управление с надеждата, че след като човек знае истината, избира по-добре и по-отговорно? Става дума за един от основните за Ибсеновата драматургия въпроси. Все още става дума за истината. И, разбира се, става дума за хиперлибералния свят. При всяко поместване на Ибсеновите сюжети в реалностите на нашите общества (поне откакто Остермайер направи цял „пакет Ибсен“ в Шаубюне през последните десетина години) се удивлявам колко естествено и безконфликтно седят в тях пиесите му. И колко дори парещи или, ако предпочитаме, палещи все още режисьорите изглеждат проблемите, които той поставя. Щефан Пухер се утвърди в немскоезичния театър със своите попверсии на авторите, които избира. Тази, на Ибсеновата “Народен враг”, е първата за Шаушпил Цюрих.
Шаушпил Цюрих е специален театър. Или исторически натоварен със специално значение в немскоезичния свят. Тук намира сцена и разбиране Брехт, бягайки от Германия през 1933 г. Тук поставят първите пиеси на Фриш и Дюренмат. Тук е първата немскоезична премиера на Сартъровите “Мръсни ръце”. И т.н. Театърът има ключова роля, особено в следвоенния период, както и през 60-те и 70-те години. Да не пропусна възхода му в началото на новия век, когато до 2004 го управляваше Кристоф Марталер. Така че, да се прави репертоар за този театър не е лесна работа. Като гледам избора му за този сезон, бих казала, че се движи внимателно между изпитаните режисьорски имена на немския театър (Пухер, Кимих, Хенкел и пр.) и премерения риск с по-младите - унгареца Бодо, един румънски млад режисьор и швейцарка. Опитва се да балансира между раздрусването на каноничното театрално мислене за класиката (Ибсен, Шилер, Дюренмат, Сартр и пр.) и пиесите на съвременни автори като например швейцареца Дюфел. Постановката на Пухер “Народен враг” принадлежи очевидно към първата група. Дат и режисьорът Щефан Пухер следват в нея класическия модел на антиутопията, по който е написан нашумелият преди 2 години роман на Дейв Егерс “Кръгът”. Тъй като Егерс търси симетрично на прочутия роман „1984” внушение, но в интернет ерата, „Ди Цайт” тогава писа, че романът демонстрира тоталитаризма на прозрачността. Що се отнася до истината, за която продължава да се бори доктор Щокман, представлението на Пухер демонстрира тоталитаризма на релативността. В света на откритите дебати, на защитата на собственото мнение и на плурализма, истината е по-скоро въпрос на повече убедителност и без никакво съмнение – на сексапил.
Щефан Пухер и в този спектакъл работи със сценографката си Барбара Енес и нейната работа има основно значение за въздействието на представлението. Всички са облечени като от фантастика, снимана през 70-те. Изглеждат кукленски с прическите си от 70-те и изкуствените материи, в които са облечени. Дитмар Дат запазва сюжета на Ибсен, само че доктор Щокман открива отравянето не на водите в града, а на водите в един спа-комплекс. Барбара Енес го строи като макет на сцената, около който се развива действието, защото той е гордостта на града и защото от него живее градът. Вероятно заради това, че поставя тази пиеса в страната на банките и на Дюренмат, и заради скандалите с нея заради укриване на данъци, Дат довежда зависимостта на икономиката на града от този комплекс до крайност, напомняйки за Дюренматовия Гюлен от “Посещението на старата дама”. Не само туристите ще го напуснат, ако се разбере истината, но и инвеститорите; и градът ще се срине икономически. При тези изгледи Ховстат и Билинг, които в спектакъла на Пухер са блогери на DEMOonline в “Портал Демокрация”, бързо се отказват да защитават Щокман и организират публичен дебат, в който му дават думата, канейки и кмета. Прозрачността като гаранция за истината. Дебатът се разиграва с публиката live. Оказва се, че колкото повече чуват гражданите, толкова по-малка е вероятността да застанат на страната на Щокман..Добрата новина е, че той и семейството му не се отказват, че винаги има надежда и че актьорите като истински добри спортисти реализират идеята на Пухер, Дат и Енес. Лошата е, че в света на високите технологии театърът все по-трудно може да ги конкурира с подобни версии на класиката.
Но поне се опитва да постави стария Ибсенов въпрос по нов начин: дали в един утопично прозрачен свят на политическото управление, когато хората узнават истината, избират непременно страната на докторщокмановци?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
