Мечти и смях в Манхатън
„Госпожица Америка“ (Mistress America), 2015, САЩ, 84 минути, режисьор Ноа Баумбах, продуценти: Ноа Баумбах, Родриго Теиксерия, Лила Якуб, Грета Гъруиг; сценарий: Ноа Баумбах, Грета Гъруиг; оператор Сам Леви, музика: Дийн Уеърхем, Брита Филипс; в ролите: Лола Кърк, Грета Гъруиг, Хедър Линд, Матю Шиър, Майкъл Кемъс, Джоел Марш Гарланд и др.
Показан на откриването на шестото издание на So Independent на 22 октомври, прожекция и на 30 октомври в кино „Одеон”.
Днес избрах находчивата младежка комедия „Госпожица Америка“, тъй като е филм-обединител на два твърде различни фестивала: Festa del cinema di Roma и So Independent. Гледах го в Рим.
Симпатичната 18-годишна брюнетка Трейси (Лола Кърк) води бледен и неуютен колежански живот – като повечето момичета на нейната възраст. Чувства се изгубена в Ню Йорк. Вторачена е в колегата си Тони (Матю Шиър), но той пък си има ужасно ревнива латино-приятелка (Джасмин Сефъс-Джоунс). Трейси пише къси разкази и мечтае да влезе в престижното колежанско литературно общество „Мьобиус“. Говори с майка си по телефона. От нея научава, че ще се омъжва отново и Трейси би трябвало да открие бъдещата си доведена сестра Брук (Грета Гъруиг). Най-сетне двете се срещат. И Таймс Скуеър се превръща в арена на неочаквани за девойката преживявания. Според самата Гъруик, „Впечатлението е подобно на онова, което изпитва Ник Карауей, когато среща Гетсби“. Брук е шумна блондинка към 30-те, свръхактивна и леко налудна авантюристка. Има гадже грък, който й плаща апартамента на Таймс Скуеър, занимава се с какво ли не и мечтае за ресторант. Всяка от героините преследва своята си цел, върху им се скупчват проблеми, а покрай тях спиритуалист предизвиква Брук да се разрови в миналото. И с Трейси, Тони и приятелката му (тъй като само той има кола) запрашват към стари нейни приятелства...
Отново след „Франсис Ха“ (2012, показван също на So Independent), независимите любимци на Сънданс Ноа Баумбах и Грета Гъруиг са измислили темпераментен и проникновен ракурс към днешното американско живеене. Но сега са фокусирани върху повече герои и напускат Ню Йорк, а филмът, заснет отново от Сам Леви, е също стилен, макар и цветен. Еволюцията на приятелството между двете момичета е представена през ефектен пъзел от бит и мечти, целувки и провали, обвинения и разкрития, терзания и интернет... Те се наслагват с неудържима лекота, за да представят живо настроенията на просветени младежи в днешен Манхатън. Ситуациите, свързани почти неизменно с личната реализация най-вече на Брук, са откачени и се променят шеметно, коментирани задкадрово от Трейси. Диалогът е остроумен. Актьорите са чудесни, а дуетът Лола Кърк-Грета Гъруиг – импулсивен и смешен.
На моменти филмът препраща към Уди Алън от 70-те с „Ани Хол” и „Манхатън”, но все пак героите са с други нагласи и с различна чувствителност, а и „Госпожица Америка“ е по-елегичен и далеч не толкова интелектуален. Използването на външната стълба пък препраща към „Хубава жена“ (1990) на Гари Маршал, но в комедията на талантливия Баумбах романтиката не е на почит.
Всъщност, заглавието на филма идва от едноименния полудокументален разказ на Трейси, посветен на Брук, публикуван в сборника на „Мьобиус“.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
