Ходене по буквите
Николай Кънчев. „Първи и последни стихотворения”. Издателство „Кралица Маб”/ Департамент „Нова българистика” на НБУ/ Национален литературен музей. С., 2015, цена 10 лв.
„Първи и последни стихотворения” на Николай Кънчев е книга трета от колекция „Неиздадените” и е публикувана в рамките на научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946-1990)” на департамент „Нова българистика” на НБУ. Тя е съставена и редактирана от Пламен Дойнов, чието е и критическото приложение. Изданието съдържа писани и публикувани между 1969 и 1965 г. лирически творби, които не са включвани в негова авторска книга, както и предсмъртните стихотворения на Николай Кънчев, открити в компютъра му след внезапната му загуба на 9 октомври 2007 г. Прочее, през 1962 г. той пише в сборника „Искри”: „ХХ век./ Внимателно./ Дръжте своето съзнание/ и не се опиянявайте! Бъдещето ще е трезво.” И наистина, времето изтрезня. Съставената от Дойнов книга е волтовата дъга на личността Николай Кънчев - от първите до последните му стихотворения, от простора до крайната нагнетеност, от биологическия оптимизъм до скептицизма, от обществото, конформно като всяко пасторално общество, до самия себе си... Ако се опитам да обобщя, от света до езика. Виждаме как Николай Кънчев се освобождава от езика на другите и тяхното време, за да бъде самия себе си, да стане може би най-разпознаваемият и неподражаем лирически почерк на нашето време - и между езиковите полюси на другите, на оксимороните, фразеологизмите и клишетата, да властва игрово самият той. Да философства. Затова тъгувам за приятеля, достоен за всички най-големи литературни награди. Един човек, който беше поет от първия до последния си дъх, както пише в увода към това безценно издание неговата съпруга, поетесата Федя Филкова.
Мануел Ривас. „Изчезването на снега и други стихотворения”. Превод Цветанка Еленкова. Художник Яна Левиева. Издание на Смол Стейшънс Прес, София – Лондон, 2015, цена 10 лв.
Читателите на „Култура” познават Ривас от романа му „Моливът на дърводелеца” (вж. бр. 35/2009). В „Изчезването на снега” можем да се срещнем с поезията на един от големите съвременни поети току преди да го чуем на живо по време на Софийския международен литературен фестивал. Неговото писане? Толкова близо до всекидневието, а така празнично. Толкова мигове, а усещане за вечност, за зарейване във вечността. Идеалното равновесие между вътре и вън – между пътищата в теб и пътищата на света, между каприз и крехкост. В поетиката на Мануел Ривас има аристократична лекота. Има опиянение от битка. Неговият лирически аз потреперва единствено от преклонение пред човека, напълно разтворен във вселената. Пред неунищожимата цивилизация. Кой може да различи във вдъхновението на поета трагизъм от щастие? Колорит от ефир? Само внимателният читател ще види под кротостта на метафорите как се разкършват силните им мускули. „Идвам от земя на корабокрушения”, ще ни отвърне Ривас. И стих по стих ще отдалечава от нас войната, ще отблъсква Апокалипсиса.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
