Тодор Петев (1944 - 2015)
Тодор Петев имаше място сред оредяващата група университетски професори, които могат да бъдат наречени емблематични. Не просто един от многото, а от тези с характер и научно любопитство. И с неподправена усмивка. Животът му през последните години премина мъчително в инвалидна количка, но огромният му оптимизъм държеше духа му високо. За болестта си той никога не говореше с колеги и приятели. Никога не се оплакваше. Отклоняваше всеки опит за изразяване на съчувствие. Винаги изглеждаше в добро настроение. Той беше този, който окуражаваше другите. Можеше да се зарадва искрено на чуждите постижения, способен бе да насърчи както закъсалия, така и успелия – за още повече успехи. Силата на характера до края го отвеждаше в университета за изнасяне на лекции и участие в научни форуми.
Тръгнал професионално от социологията, Петев постепенно се превърна в корифея на теорията на масовите комуникации у нас. В тази сфера са и основните му книги, сред които „Комуникация и социална промяна”, „Теории за масовата комуникация”, „Комуникационната спирала - трансформации и конфликти”. Към класиците в своята област Тодор Петев подхождаше едновременно с респект и с критическа нагласа. Той не беше обикновен популяризатор на значими чуждестранни автори, а диалогизираше с тях. Държеше да има разпознаваем собствен глас и мислеше за теорията не само абстрактно, но и през социалните събития в България. Ще го запомним и с искрящото чувство за хумор, с което умееше да поднесе знанията и да задържи вниманието на аудиторията си.
Петев има основополагащ принос и за развитието на връзките с обществеността в България. Той рано видя потенциала на тази сфера и допринесе много за създаването на специалността „Връзки с обществеността” във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. В много неща Петев беше първи. Стана първият ръководител на катедрата по „Комуникация и връзки с обществеността”. Придаде международно измерение на работата й, като я превърна в първата в България катедра на ЮНЕСКО. Петев е и сред създателите, първи председател, а след това и почетен председател на Българското дружество за връзки с обществеността. Неслучайно тази професионална общност го удостои със званието „PR легенда”.
Като декан на Факултета по журналистика и масова комуникация и като ръководител на катедрата по „Комуникации и връзки с обществеността” Петев никога не повишаваше глас, никога не се изкуши да командва. Търсеше съгласие и баланс на интересите. Беше изключителен дипломат. Сам произхождащ от професорско семейство и женен за музикантка, беше благороден джентълмен в академичната сфера и високо ценеше академичната култура. Открояваше се на фона на останалите с почти старомодна почтеност. Беше автентичен университетски човек. Политически симпатизираше на социалдемокрацията, но никога не агитираше за нищо, свързано с политика. За него университетът означаваше етика, наука и преподаване. В това разпознаваше гражданския си ангажимент.
Тодор Петев имаше репутация и извън България, бе Фулбрайтов стипендиант в САЩ, негови текстове са преведени в авторитетни чуждестранни издания. Беше получил много отличия (на ЮНЕСКО, на Международната PR асоциация, на Софийския университет), но не беше суетен и истинското признание откриваше в отношението на студентите. Към тях изпитваше огромно уважение, не се държеше бащински. За него те не бяха „децата”. Не ги третираше и като клиентела. Предпочиташе с тях да бъдат колеги. Неслучайно сред студентите си Тодор Петев има почти легендарен статус. Той е от професорите, за които те и колегите му запазват скъп спомен.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
