Български  |  English

Една отдавна разкъсана Турция

 

Докато пиша тези редове, булевард „Истиклял”, в централната част на Истанбул, е море от хора. Те са излезли на демонстрация, издигат лозунги „Ердоган е убиец” или „Рамо до рамо - срещу фашизма”. Много от тях носят плакати, на които са изписани имената на три турски града: Диарбекир, Суруч и Анкара.
И в трите града през последните седмици и месеци имаше терористични атаки, при които загинаха много хора. Диарбекир или по-точно – провелият се в него заключителен митинг на прокюрдската Народна демократична партия, бе разпръснат след терористичен акт на 5 юни, два дена преди парламентарните избори. Суруч бе сполетян от нещастието на 20 юни. В малкия град на сирийско-турската граница, точно срещу град Кобани в Сирия, за който през последната година се водиха ожесточени боеве, 31 привърженици на социалистическа младежка организация бяха убити от взривил се атентатор самоубиец. Те бяха тръгнали към Кобани, за да помагат при възстановяването на града. Сега в списъка добавяме трета дата.
10 октомври. Тя ще се запомни като една от най-кървавите терористични атаки в най-новата история на Турция – удар, извършен в турската столица, в сърцето на републиката, три седмици преди насрочените за 1 ноември парламентарни избори.
На 10 октомври по инициатива на леви граждански организации и синдикати близо до гарата се събраха протестиращи, които издигаха лозунги за мир и скандираха срещу продължаващите сблъсъци между турските сили за сигурност и бойците на Кюрдската работническа партия. Някъде към 10 часа избухнаха двете експлозии. Във видеоматериал, заснет от „Агенция граждански репортер”, е уловен началният момент на трагедията: виждат се демонстранти, които танцуват, а след това внезапно, някъде зад тях, нещо гръмва. По официални данни са загинали 95 човека, а над 200 са ранени.
 
Борбата се прехвърля в градовете
Този удар срещу привърженици на леви и кюрдски групи разтърсва Турция в изключително напрегната политическа обстановка. След парламентарните избори на 7 юни, в страната няма спокойствие. От края на юни силите за сигурност и бойците на Кюрдската работническа партия пренесоха ожесточените си сблъсъци от югоизточните селски райони, в които те традиционно се разиграваха през 90-те години, в градовете. В резултат на това правителството обяви много провинции на югоизток за „зони за сигурност”, въведе вечерен час и наложи забрана за излизане на улицата, а на някои места, като в Джизре, провинция Шърнак, бе забранено дори да се напуска градът. Виждаше се, че местното население много страда - не минаваше ден, без да се покажат кадри от погребални шествия, изпращащи загинали войници, положени в ковчези, покрити с турското знаме. А жертвите - мъченици от другия лагер, както е прието, не се показваха.
Промяната настъпи миналата седмица, когато социалните мрежи разпространиха снимка и видеоматериал с убит боец на Кюрдската работническа партия. Това бе върхът на жестокостта и варварството: по всяка вероятност не някой друг, а турските органи на реда бяха вързали тялото на загиналия с въже около врата зад един брониран камион и го влачеха из Шърнак. Картината шокира цялата страна, а премиерът Ахмет Давутоглу осъди оскверняването и разпореди случаят да се разследва. През последните седмици този конфликт, продължаващ вече 30 години и официално обявен за нерешим с военни средства от Партията на справедливостта и развитието на президента Тайип Ердоган, изправи едни срещу други граждани от турски и кюрдски произход.
След като в Даглика в провинция Хакари Кюрдската работническа партия уби 16 войници (а освен това не се посвени да застреля лекар и няколко цивилни), в различни градове жертва на нападения станаха кюрди – сезонни работници или техни магазинчета, както и над 100 представителства на прокюрдската Народна демократична партия. Трудно е да се повярва, че тези атаки са били неорганизирани или напълно случайни. Дори известният журналист Дженгиз Чандар нарече събитията от началото на септември „Кристалната нощ” на Турция.
 
Какво се случи преди това...
От доста време процесът на намиране на решение е замразен - от кога и по каква причина – и двете враждуващи страни дават различно обяснение и хронология. За прокюрдския съюзник – Народната демократична партия - процесът е спрял през април в момента, в който президентът Ердоган изведнъж заяви, че не вижда в Турция да има кюрдски проблем. За Партията на справедливостта и развитието краят на преговорите настъпи, когато след нападение в Суруч двама полицаи бяха убити от бойци на Кюрдската работническа партия - с изстрел в тила, докато спяха. Всъщност, още от самото начало нарушаването на спокойствието в страната бе свързано с конкурентната борба между тези две политически сили. Всяка от тях и по различен начин разказва за резултатите от последните парламентарни избори.
От Народната демократична партия обясняват: след като Партията на справедливостта и развитието загуби на редовните парламентарни избори своето досегашно абсолютно мнозинство, тя трябваше да сформира коалиция. Президентът Тайип Ердоган обаче предизвика нови избори, като провали разговорите с останалите партии, макар че като президент трябваше да бъде неутрален. В крайна сметка, той открито си призна, че след изборите иска да въведе нова президентска система на управление, за което обаче партията му трябва да има абсолютно мнозинство. С предстоящия вот на избирателя се предоставя възможност да поправи „грешката” си. А причината Партията на справедливостта и развитието да няма пълно мнозинство е фактът, че в парламента влезе Народната демократична партия.
От гледна точка на партията на Ердоган, историята е следната: Народната демократична партия е тясно свързана с Кюрдската работническа партия, нещо, което и самата тя признава; с две думи, тя е „дългата ръка” на терористичната организация. В момента страната се е завъртяла в „спирала на насилието” именно защото Народната демократична партия е успяла да прескочи десетпроцентната бариера. И резултатът от всичко това е една разкъсана Турция.
 
Насилието не е донесло нищо на никоя партия
Тезата, че новите избори и засилени контрамерки на Партията на справедливостта и развитието (дори в случаите, когато тя се обявява за пазител на реда и сигурността) ще й донесат по-голям брой гласове, не звучи убедително. Според повечето социологически агенции, изборните резултати ще са приблизително същите. Насилието не е донесло нищо на никоя партия, но и на никоя не е навредило особено - ето защо най-вероятно резултатът от вота ще се повтори. Носят се слухове, че Партията на справедливостта и развитието ще иска да отложи изборите, планирани за 1 ноември, с цел съдбата на страната да остане в ръцете на временното правителство.
В действителност, в конституцията е предвидена възможност, в случай на война, провеждането на изборите да се отложи до една година. Но за да стане това, трябва да се мине през сложни процедури, а и под „война” се разбира конфликт между две държави - т.е. между Турция и друга страна. Открит е въпросът обаче доколко въпросният текст в конституцията подлежи на различни тълкувания.
Освен това, при терористичната атака в Анкара има все още неизяснени моменти. Първоначално органите на реда твърдяха, че става дума за атентатор самоубиец. Възможно е зад нападението да стои и „Ислямска държава”, която смята Турция за враг, откакто Анкара стана част от коалицията на САЩ срещу нея.
Освен това, няма голяма вероятност зад атентата да стои Кюрдската работническа партия. Преди няколко дни се появи информация, че тази неделя (11 октомври – бел. ред.) тя иска да обяви едностранно прекратяване на огъня. Защо й е в такъв случай да хаби енергия да организира атентат срещу мирна демонстрация на противници на правителството, в която, освен всичко друго, са участвали и депутати от прокюрдската Народна демократична партия, преминала 10-процентната бариера именно благодарение на кюрдските избиратели! От друга страна, много действия на Кюрдската работническа партия в близкото минало са били вредни за гражданските инициативи на кюрдското движение. Все пак, прекратяване на огъня бе обявено. Това стана малко след атентата в Анкара.
А правителството, за разлика от случая в Суруч, обяви тридневен национален траур.
Йозлем Топчу, Истанбул
Ди Цайт”, 10 октомври 2015
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”