Нещастието да бъдеш талантлив
Веса Тонова и ситуацията в българския балет
Поредният скандал със съдбата на примабалерината Веса Тонова на трупата на първия ни театър, унизително уведомена за пенсионирането си, препотвърждава думите на Константин Иречек, обрисуващи нещастието да си роден българин: „Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата”, написани в писмо от 13.12.1881 г.
Веса Тонова е абсолютна prima за българското балетно изкуство, не само за последните двадесет години. Артист с изумителни качества, чийто огромен принос към българската култура ни освобождава от духовния провинциализъм и показва истинската мяра за творчество и честно присъствие в изкуството. Затова и нейните почитатели се самоорганизираха в спонтанен мълчалив протест пред Националната опера в неделя, преди следобедното представление, изумени от безпардонността, с която настоящият директор на трупата Сара-Нора Кръстева я освободи преди старта на новия сезон.
Тонова е от онова голямо, но и изгубено поколение, което започна творческия си път през тъмните години на прехода и даде най-много жертви – свит репертоар, ниски заплати, лоши условия. Въпреки това, тя успя да се нареди до най-големите, но не просто като една сред тях, а като първа сред равни. Художествените й достижения, признати от редица балетни величини, я вписаха в кръга на най-големите - Вера Кирова, Красимира Колдамова, Калина Богоева, на златното поколение на Евгения Кръстева, Силвия Томова, Милена Симеонова и Мария Илиева. Тя записва името си в историята на балета с прочувствената си интерпретация на Жизел, с еталонната филигранност и стилистична яснота като Аврора от „Спящата красавица”, с елегичната грациозност като Одета-Одилия от „Лебедово езеро” и с много други. Тонова изненада всички и с неокласическите си и модерни превъплъщения в „Сюита в бяло” на Серж Лифар, „Гето” на Пиаца, „Серенада” и „Алегро брилянте” на Баланчин...
През последните шест години от управлението на Кръстева, Тонова често бе пренебрегвана при програмирането на афиша. В едва двайсетината спектакъла годишно името й присъстваше в четири или пет спектакъла, които винаги се препълваха с публика и се превръщаха в празници.
Ние като че ли сме обречени на безкрайно повторение на едни и същи грешки. Не са един и двама напусналите трупата на първия ни балетен театър с огорчение - така се получи с Бисер Деянов, Силвия Томова, Милена Симеонова и много други. Тук не става дума за едва извоюваните пенсионни права на балетния артист, а за конкретен, доказан талант. Защо тогава ръководството на трупата е така нетърпеливо да се освободи от него?!
Веса е част и от знаменития клас на Румен Рашев, подарил на балета ни такива изключителни танцьори, като Росен Канев, Трифон Митев и примата на балет „Арабеск” Теодора Стефанова. А след като и те бъдат освободени от трупата след някой и друг месец, как младите ще покрият артистичната пустота?
В балета има и една специфика – той е живо и дишащо изкуство, изискващо традиции, които се поддържат в интимността на връзката учител-ученик и такива звезди като Веса Тонова са длъжни да дават своя пример дотогава, докато могат, да предават щафетата на най-високо ниво като художествени ръководители, репетитори, хореографи, постановчици, режисьори, а не да бъдат пренебрегвани и унизявани.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар