Крешендо/декрешендо (музика), брой 32 (3089), 25 септември 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Просветена музика
Български  |  English

Просветена музика

 

Международният конкурс по композиция „София 2015” е седми поред. Той продължава да действа като в страна, в която съвременната класическа музика живее нормално. И композиторът – също. Знае се, че у нас в нея се вслушват малцина. За останалите усилието е прекалено. Но пък е интересно, че кръгът от вслушващи се в днешния звук се задържа – не много, но важни музиканти, естетически съмишленици, продължават да отстояват територията. А концертът на композиторите-лауреати в залата на Военния клуб припомни постоянството на една публика, която предпочита да я изненадват, да я шокират, да й поставят задачи за мислене, отколкото да припява за стотен път познати мелодии заедно със сцената и да е щастлива само със звучащото минало.
Знае се, че зад конкурса стои фигурата на проф. Пламен Джуров. А поканените от него членове за жури: акад. Георги Минчев (председател), проф. Павел Герджиков (България), Петерис Васкс (Латвия), Пол ван Брюхе (Холандия) и той самият, са имена, които в достатъчна степен гарантират удържане на равнището на конкурса.
Три нови композиции бяха изпълнени на концерта – на трима лауреати. Тази година заданието на конкурса е било да се напише и представи композиция за глас и струнен ансамбъл – конфигурация, която изобилства в музикалната литература. Журито е присъдило две втори награди – на българката Валерия Крачунова и на литовката Моника Сокайте, и една трета – на англичанина Бен Лън. Неговата композиция „Сандже” откри концерта на „Солистите”. Тя е за висок глас и струнни, за соловата партия бе поканен тенорът Николай Моцов. Пиесата e молитва, размисъл, монолог за приближаване към Буда. Приближение има и към английската баладична традиция, но по-силно в смисъла на пресъздаването й в творчеството на Бенджамин Бритън. За тази аналогия силно допринася характерът на вокалната партия, която праща към публиката и известна доза мистицизъм. Нещо много интересно във връзка със знака Бритън – знае се, че в доста опери той прокарва своеобразна игра върху тона „си” (b – на английски), полутонова игра, която придобива едва ли не значението на код в Бритъновата вокална мелодика (от „Питър Граймс”, „Били Бъд”, „Албърт Херинг”, „Глориана” и др). Дотам, че самият Бритън в писмо до своята приятелка Марион Харууд пише: „Разболях се от нотата B (си)”. В партитурата на Лън този „код” се използва във вокалната партия. И това сякаш мистифицира атмосферата в пиесата и определя нейното въздействие, за което много допринесе и Моцов – с тембър и маниер на звукоизвличане. Партията му доминира в ансамбъла, струнните излъчваха прозрачност посредством дивизи, флажолети, пицикати и тремоло-вибрации. „Сандже” задържа вниманието като просветена музика с елегичен взор към миналото.
„Четири строфи на Сцила и Харибда” – това е заглавието на композицията на Валерия Крачунова за сопран и струнни. Текстът е на италиански, различават се няколко фрази за любовта, мрака и злото... За звуковия пейзаж на соловата партия изключително важно се явява произнасянето на имената на двете митологични чудовища, както и подчертаването на определени думи за любов и мрак. И тук вокалът надмогва ансамбъла. Солистката Нона Кръстникова наложи откровен, широко разпят драматизъм в партията. Творбата предлага различна интензивност на драматичното, а взаимодействието на гласа с ансамбъла се изразяваше в раздвижването на звуковата среда на солиращия глас и чрез акорди остинато и глисандиращи звучности, пресичани от отривисти, подчертани пицикати. В края разширеното звуково пространство изненадващо опря до бързия финал, рамкиращ структурата със шепота на солистката, с който започва композицията, и почти самотното й глисандо в края. Авторката „работи” ефектно със струнните, с познание на музикални „обороти” от наследството в жанра.
„Карина” на Моника Сокайте някак естествено свързах с руската традиция (Мусоргски, Шостакович) в рамките на музикално-епиграмна концепция с остроумно разнообразие в басовата партия – солист Пламен Бейков. Куплетният привкус на соловата партия се контрапунктира от ансамбъла; струнните варират, разнообразяват внушението. Противостоят на куплетността в текста, който напомня традиционно игрословие, разширяват и усложняват звученето му. С ярка характерност встъпи в творбата Бейков, а диригентът Пламен Джуров обедини солист и ансамбъл в прочита на комплицирания за струнните текст с гъвкавост и настроение, решаващи за въздействието на композицията.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”