Няма накъде!
Истинската глобализация не е Макдоналдс в Арабската пустиня, не е китайски портиер във френски хотел или търсенето на „пръста на Америка” в поскъпването на бензина в Русия при падащи цени на нефта. Истинската глобализация е потънало на път за Гърция тригодишно сирийско момченце. И това въобще не е европейска криза – това е криза на цялото човечество, което не е в състояние да изгради нормален живот на планетата си.
Европейската миграционна криза изведнъж измести и забранената в Русия Ислямска държава, и войната в Украйна, и много други събития в новинарските емисии. Седемдесет и един мигранти се задушиха във фургон в Австрия. Гарата в Будапеща спря работа заради наплива на мигранти. На границата между Унгария и Сърбия сирийските мигранти са скъсали заграждението на лагера за първична регистрация и заплашват да избягат, ако не ги регистрират. На Виенската полиция се удаде да спаси от ремаркето на камион 24 тийнейджъри-мигранти от Афганистан, които едва не се били задушили.
От началото на 2015 година на територията на Европейския съюз пристигнаха 340 000 мигранти. В Германия очакват, че за цялата година на Стария континент ще пристигнат 800 000, четири пъти повече, отколкото миналата година. При опит да пресекат Средиземно море са загинали не по-малко от 2500 души.
Това са числа като от военно време.
Кулминацията на „кризата с мигрантите” стана обиколилата цял свят и потреслата даже фотографите, привикнали на всичко, снимка на потъналото тригодишно сирийско момче Айлан Курди. Морето изхвърли тялото му на турския бряг. Журналистите предполагат, че съдбата на момченцето може кардинално да промени отношението на европейците към мигрантите. Сега страните на Европейския съюз, от една страна, обещават да увеличат квотите за приемане на мигранти, а от друга, заговориха за пълноценното възстановяване на държавните граници в рамките на Шенгенската зона.
На това руската реакция е по-скоро равнодушна.
На Източния икономически форум във Владивосток президентът Путин заяви: „Това е абсолютно предсказуема криза и е неясно защо сега те толкова се учудват.” Според него, „хората бягат в Европа не от Башар Асад, с когото Западът се бори, а от Ислямска държава, с която Асад се сражава”. Освен това, смъкването на режима на Кадафи в Либия, както и поддържаните от Запада „цветни революции” в Египет и Тунис „разпечатаха” Африканския Север, тези режими жестоко контролираха границите си. Бандите, които днес се представят за „власт” на територията на фактически бившата Либия, са превърнали миграцията във високо доходоносен бизнес. За няколко хиляди долара всеки гражданин на арабска страна или държава от Черна Африка може да опита да се прехвърли в Европа. Догодина по всяка вероятност сметката ще показва не стотици хиляди, а милиони бежанци. С констатацията, че „Европа сама се простреля в крака, когато се бореше с Кадафи и Асад”, са съгласни не само в Русия, но и в самия Европейски съюз.
Всичко това е така. Но това не значи, че проблемът с миграцията не засяга и Русия.
Кризата с мигрантите в Европа ни кара да се замислим за това, че в света с всеки изминал ден остават все по-малко места, където може да се живее и откъдето не е нужно да заминаваш, за да се спасиш. В края на краищата, в страните, в които бягат, положението винаги е по-добро от онези, от които бягат. Поне засега.
Доста десетилетия вече траят опитите за регулиране на кризите в Близкия Изток. Резултат няма. Огромен регион, с най-древната история в света, по същество, люлка на цивилизацията, през XXI век се превърна в кървав хаос: войни в Либия, Сирия, практически унищожен Ирак, Афганистан, а ето сега и Ислямска държава, която хвърля предизвикателство на целия цивилизован свят. Екзекутира ежедневно хора, завладява територии, унищожава храмове и гробници.
Спасяването на Африка, което трае вече повече от половин век, също не даде особени резултати. С изключение на две-три страни, животът на Черния континент е постарому ужасен: масов глад, епидемии, висока смъртност.
Към регионите на глобална нестабилност се присъедини и Украйна. От обхванатия от войната Донбас също бягат хора – а тази ситуация е пряко свързана с Русия. Дори само затова, че основният поток украински бежанци се е устремил именно към нас.
От Русия също заминават хора – с небивали от началото на века досега темпове.
Слава богу, у нас засега няма военни действия, но мнозина – и съвсем не най-глупавите ни съотечественици – престанаха да виждат в нашата страна място, където им се ще да останат и да отгледат децата си.
Европа и Америка, в която проблемът на мигрантите стои не по-малко остро, се сблъскват с парадоксална ситуация - колкото по-добре се опитват да уредят своя живот на своята си територия, толкова по-зле става той заради случващото се с мигрантите. Защото емигрират не единствено бъдещи нобелови лауреати или изявени бизнесмени.
Както и да обясняват политиците своите действията за въвеждане на ред в даден регион, дали с грижа за културно близка страна и „един народ” (като Русия в случая с Украйна) или с грижа за международната сигурност (като Америка в случая с Либия и Ирак), ситуацията в този регион става все по-зле. А местата за някакъв що-годе нормален живот за обикновените хора на Земята стават все по-малко.
Вече сме в XXI век, а наблюдаваме такива сблъсъци, сякаш продължаваме да живеем в ранното Средновековие: варвари, опитващи се да върнат света с 10-15 века назад, кървава делба на земи и сфери на влияние.
В такива моменти не трябва да злорадстваме по повод проблемите на Европа, а да си дадем труда да осъзнаем: въпреки че „нашата планета не е добре устроена за веселие”[1], то тя е именно нашата планета. Общата. Не у „тях”, а у нас има мигрантска криза. У нас, а не у „тях” има все повече места, от които хората бягат, рискувайки живота си, само затова, че още по-голям риск е да останат.
Колкото и да ругаем глобализма, всички ние сме обвързани в този общ свят. И няма как да се скрием от него нито с война на санкции, нито с китайска, севернокорейска или руска стена. Всички ние искаме щастие и здраве за себе си, децата си, старците си. Искаме достойна работа и възможност поне някак да се реализираме в този кратък живот. Стотици милиони – ако не и милиарди – нямат такава възможност, нямат даже шанс.
Да живеем там, където сме се родили, е невъзможно. Да получим нова родина също не се получава.
Всичките ни представи за чудесно бъдеще с биотехнологии, слънчева енергия, геномна медицина и разумно устройство на света без войни и епидемии изглеждат цинична утопия на фона на снимката на тригодишното момченце, удавило се поради това, че за него, в нашия огромен свят, просто не се е намерило място за живот.
Gazeta.ru, редакционен коментар, 4 септември 2015
Надо вырвать радость у грядущих дней.
В этой жизни померет не трудно.
Сделать жизнь значительно трудней.
Владимир Маяковски
Коментари от читатели
Добавяне на коментар