Кой е Шарли: Еманюел Тод или когато един интелектуалец дерайлира
Това, че историкът и географ Еманюел Тод мрази безмерно и от дъното на душата си Франсоа Оланд, социалистите и „обуржоазената“ социалдемокрация на Пиер Мороа, Жак Делор и Мишел Рокар, си е негово лично право. Впрочем, той изобщо не е оригинален, понеже и философът Мишел Онфре, и политикът Режис Дебре, и есеистът Ален Финкелкрот, и аналитикът Жан-Франсоа Кан изпитват подобно отвращение. Можем дори да говорим за появата на едно ново и уникално мисловно течение, което набира сила, тъй като днес е добре прието да се „стреля“ по намиращата се на власт левица. Но такава неприязън поставя въпроси.
В интервюто си за списание „Нувел Обс” („Л’Обс”), няколко дни преди да излезе книгата му „Кой е Шарли?”, Еманюел Тод отива доста далеч в неприязънта си. Скрил се зад статута на „учен“ – географ, демограф, историк, той без заобикалки споделя своето презрение към „Франция на Шарли“ и срама, който тя събужда у него – същата Франция, която излезе на улиците на 11 януари. Нашата Франция. Презрение и срам изпитвани към нея без какъвто и да е аргумент.
Загубата на смисъл
А какво да кажем за „Нувел Обс”, седмичникът на нашето поколение, който ни научи да мислим задълбочено и аргументирано през Сартр и Солженицин, Фуко и Барт, Пиер-Мендес Франс и Митеран? Същият този „Нувел Обс” продължава да играе своята роля, като публикува важния и безумен текст на Тод – важен поради своето безумие, който въплъщава в себе си загубата на смисъл и умопомрачението на нашите най-значими интелектуалци, щом заговорят за Франция и нейната републиканска идентичност, за Франция и нейните демократични ценности, за Франция и нейното отношение към исляма.
Но ако изключим няколкото бележки на съгражданката ни Од Ланслен, защо „Нувел Обс”не смята за нужно да се разграничи от твърденията на Тод – твърдения, които противоречат напълно на тезите, които Жан Даниел[1] и Жак Жюлиар[2] защитаваха преди половин век на страниците на списание „Нувел обсерватьор”? Строго аргументирана концепция за светскостта; истинен дискурс за исляма и мюсюлманите; признаване на ролята на левите католици в утвърждаването на социалдемокрацията (в тази връзка е достатъчно само да споменем името на Морис Клавел[3]) – изложените мисли на Тод са в пълно противоречие с всички тези убеждения. Това е негово право. Но „Нувел Обс” можеше да подчертае, че Тод е в противоречие с историята на списанието: ние, неговите читатели от четиридесет години насам, имаме право поне да получим обяснение.
1. Тод срещу „измамата на 11 януари“
„За първи път в живота си, отбелязва Тод, изобщо не се гордеех, че съм французин“. На какво се дължи този внезапен и закъснял срам? На това, че четири милиона излязохме на улицата след касапниците в редакцията на „Шарли” и в магазина „Хипер кашер”. Най-внушителните манифестации от Освобождението насам. Граждански и демократичен подем – ето какво усещахме, докато бяхме братски споени помежду си през онази неделя. И нито за момент не сме си и помисляли, че по този начин отхвърляме мюсюлманите във Франция! Нека отново прочетем Тод: „Когато четири милиона се събраха, за да кажат, че осмиването на религията на другите е абсолютно право – дори дълг! – и когато тези други са най-слабите в обществото, сме напълно свободни да си мислим, че сме на страната на доброто и на правото, че сме прекрасна и велика страна. Само че това не е вярно.” След което категорично заключава: „Колективен подем? Не, това е загуба на хладнокръвие, чиста и проста измама.” На Од Ланслен се пада задачата да подчертае смисъла, който Тод разчита в тези шествия: „Защита на безусловното право да се потъпква Мохамед, главният герой на една слаба и дискриминирана група.” Тод разобличава един акт на апартейд и отделяне. Акт, който идва от нас. Ние със сигурност не преживяхме така този трагичен момент от нашата история.
Ние споделяме чувството за колективна болка, за обща воля да не отстъпваме пред терора на оръжията и пред една смъртоносна идеология – ислямизма. Републиканска Франция излезе на улицата, споена и обединена около няколко ясни и силни принципа – ни повече, ни по-малко. Еманюел Тод не е на това мнение. Така да бъде. И все пак - как да си обясним, че в интервюто си за „Нувел Обс” той не чувства необходимост да изкаже и една дума на съболезнование към мъчениците от „Шарли”?
2. Тод разобличава левите католици
Кои са най-малко републиканци, според Тод? Левите католици. Защо? Ами защото… Той не предлага никакво друго обяснение, освен собствената си убеденост в това. Изследвайки карти и статистики – т.е. с апломба на „учен“, който той охотно използва – Тод съобщава откритието си, че мобилизацията около „Аз съм Шарли“ е произлязла от „периферната Франция: западните региони, част от Централния масив, региона Рона-Алпи, Лотарингия”. Тъкмо най-малко републиканските региони манифестираха в подкрепа на светскостта; тъкмо в бившите католически бастиони най-много манифестираха за правото на богохулство; регионите с най-силно католическо влияние, които са се съпротивлявали на Революцията. Това, според Тод, е същински ужас; явно той още не се е съвзел от факта, че католически Лион манифестира повече, отколкото републиканска Марсилия. Безсмислие, произнесено с проповеднически тон! Безскрупулна провокация: „Франция, която отговори на заповедта („Аз съм Шарли“), е Франция на противниците на Драйфус, на католиците и на поддръжниците на Виши.“
От етическа гледна точка, жестът, с който Тод хвърля тази контраистина, граничи с чудовищното. Християните, участващи в Съпротивата, влиянието на организации като Католическата работническа младеж (JOC) в съживяването на демократичната левица, когато сталинизмът беше всесилен, включването на много католически активисти в антиколониалната борба, влиянието на списание Еспри за завръщането към философията на хуманизма, значимостта на Френската демократична конфедерация на труда (CFDT) за дефинирането на един нов синдикализъм… Всичко това е неизвестно на Тод. Той вижда само една голяма измама, целяща да „обедини висшата и образована половина от френското общество, средните класи и възрастните хора, като изключи работниците (оставени в лапите на Националния фронт) и децата на имигрантите“. Тази Франция е не само ксенофобска и манипулирана от левите католици, тя е макиавелистка, пристрастена към властта и дивидентите си. И с каква сериозност само нарежда: „Не левицата овладя католическите региони, а последните завладяха левицата“. Щом той казва… Да не му припомняме тогава, че Лион бе столица на съпротивата.
3. Тод спасява децата на имигрантите и мюсюлманите във Франция
Дали демократичната левица е естествен защитник на децата на имигрантите? Нищо подобно. Днес е вярно тъкмо обратното, според Тод Златоусти: „Тя ги обрича на социална смърт“. По каква причина? С каква цел? Тод не дава отговор, а сипе без каквато и да е смислена обосновка серия от твърдения:
- „Франция на средните и центристки класи [ние с вас] се намира в дълбинна метафизическа празнота и играе една изцяло перверзна игра с мюсюлманите, за да си намери изкупителни жертви“. Може да се докаже и обратното: тъкмо средните класи най-много допринесоха за интеграцията на мюсюлманите във Франция, но Тод цели само да ги сатанизира и проклина буржоазията и дребната буржоазия, от които произхожда.
- „След като постоянно свеждат мюсюлманите до техния произход, всеки трябва да бъде третиран по този начин. Това е акт на справедливост“. И тогава се осмелява да каже следното, за да подкрепи тезата си: „...Франсоа Оланд е типично католическо зомби с крайно десен баща католик и лява майка католичка. Впрочем, и премиерът Манюел Валс също идва от една от най-твърдите католически среди в Каталуня...“ И това трябва принципно да ги дискредитира… Струва ви се отвратително? Смехотворно? И двете? Вие си изберете.
„Тревожат ме не толкова шепата душевноболни, които се позовават на исляма, за да извършват престъпления, колкото причините, поради които през януари цялото общество изпадна в такава истерия, че да привиква осемгодишни деца в полицейските участъци.” Ислямизмът, който връхлита младежите от предградията? Антирепубликанското влияние на салафистките проповедници? Ислямо-мафиотският съюз, който организира трафика на наркотици? Съдбата на момичетата, държани затворени съгласно изискванията на ислямизма? Изглежда нищо от това не притеснява Еманюел Тод. Проевропейската буржоазия, социалистическата партия и левите католици винаги ще бъдат отговорни за нашите нещастия.
От само себе си се разбира, че Тод не би могъл да завърши своето описание на положението на мюсюлманите във Франция, без да посмее да направи сравнение със съдбата на европейските евреи през 30-те. Историческата контраистина няма граници. „...пледирам за това френските мюсюлмани да бъдат оставени на мира, да не бъдат преследвани, както евреите през 30-те години на ХХ век, поставяйки всички под една шапка, под една и съща семантична категория, независимо от степента на тяхната асимилация и онова, което представляват като човешки същества.” Няма съмнение, че съдбата на много мюсюлмани в днешна Франция изобщо не е за завиждане; но оттук техният случай да се сравни с този на евреите преди войната в една Европа, проядена от крайно десен антисемитизъм и от мощни политически сили, които посредством него изграждат кохерентна система… Какво общо има това с днешната ситуация във Франция? За щастие - не много. Освен, може би, завръщането на антисемитизма под една много различна форма и, за щастие, с много по-малка сила.
4. Тод се безпокои от новия антисемитизъм на предградията
Този път той не отрича проблема. Но въпреки това, предлага също толкова конспиративна перспектива към феномена. В основата на операцията стоят отвратителните „френски средни класи“. Трябва да притежаваме силни сърце и дух, за да можем да прочетем спокойно това, което следва: Антисемитизмът на предградията? Той се появи поради икономическата политика, която се води от десетилетия насам. Ако антисемитизмът се развива в предградията, то е заради либерализма и капитализма. Дори и най-заспалите и ортодоксални марксисти вече не мислят по този начин. Но Тод не се задоволява с подобни псевдомарксистки недомислици и държи здраво буржоазията и нейните епигони: „...положението на средните класи, които държат страната, никак не е лошо… Различните малцинства са насъсквани едни срещу други – гениална идея - като да играеш билярд! Маргинализираните и малтретирани „автентични“ работници се гневят на арабските народни слоеве, на свой ред, младите араби се гневят на евреите, а през това време нищо не се случва и системата си стои непокътната.“ Точно това е логиката на конспиративната визия за света.
Ако понякога Тод все пак признава, че има съмнения, то е, за да въведе някое ново развитие на изчанчената си мисъл: „Колкото до новия антисемитизъм от предградията, признавам, че не съм в състояние да кажа какво в него идва от френската егалитаристка традиция и какво - специално от исляма.” За първи път той приема хипотезата, че може Коранът или неговата интерпретация да се проучат - и защо не? – тя да бъде поставена под въпрос. В действителност обаче той го прави, за да може още по-удобно да атакува нашата републиканска система, като заяви без каквато и да е обосновка, че тя е произвеждала, произвежда и ще произвежда антисемитизъм. Републиката на Зола и абат Грегоар, която еманципира френските евреи: нелепа идея в системата на Тод.
Тук поставихме въпросите, които смятаме за същностно важни. Ако Еманюел Тод възнамерява да отговори, Challenges.fr, не ще и дума, ще приеме неговите обяснения и уточнения. И това без съмнение ще ни успокои. Само че, уви, можем да се страхуваме, че той вече чува единствено оглушителното ехо на своите собствени канонади…
Challenges.fr, 7 май
Превод от френски Момчил Христов
[1] Жан Даниел Бенсаид (1920) е журналист, изповядващ леви идеи. Един от основателите на „Нувел обсерватьор”. Приятел и колега на Албер Камю.
[3] Морис Клавел (1920-1979) e философ, писател и журналист. След 1975 престава да се занимава активно с журналистика, като преоткрива католическата си вяра и започва яростно да я защитава.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 27.06.2015 14:56
May "kultura" deraylira
May "kultura" deraylira
От: Balabar
https://www.les-crises.fr/tag/emmanuel-todd/
http://geopolitica.eu/2010/broi62010/991-sblijavaneto-mejdu-evropa-i-rusiq-plashi-vashington
http://clubz.bg/19538-kak_edin_intelektualec_vystana_sreshtu_franciq_na_oland_i_vals
http://www.dw.com/bg/%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD/a-17679671
http://www.ploshtadslaveikov.com/sharli-ebdo-obideni-na-tod-obyavil-ma/
https://fr.wikipedia.org/wiki/Emmanuel_Todd
http://geopolitica.eu/2010/broi62010/991-sblijavaneto-mejdu-evropa-i-rusiq-plashi-vashington
http://clubz.bg/19538-kak_edin_intelektualec_vystana_sreshtu_franciq_na_oland_i_vals
http://www.dw.com/bg/%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD/a-17679671
http://www.ploshtadslaveikov.com/sharli-ebdo-obideni-na-tod-obyavil-ma/
https://fr.wikipedia.org/wiki/Emmanuel_Todd
