Ходене по буквите , брой 25 (3082), 26 юни 2015" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Милан Кундера. „Празникът на незначителността”. Превод от френски Росица Ташева. ИК „Колибри”, С., 2015, цена 16лв.
Какво да очакваме от автор, подписал книги, като „Шегата”, „Смешни любови”, „Книга за смеха и забравата”? Да жали смешното. Кундера пише: Отдавна сме разбрали, че вече не е възможно да се разруши този свят, нито да се преизгради, нито да се спре нещастният му ход напред. Само една съпротива е възможна: да не се взема на сериозно. Установявам обаче, че шегите ни са изгубили цялата си мощ. Почувствах се като илюстрация на неговите твърдения, когато страници по-късно прочетох фантасмагоричния фрагмент, в който Сталин, Хрушчов и Брежнев виждат през прозореца как един ангел виси над покрива. Сталин ще вземе пушка, но тя ще гръмне в края на „Празникът на незначителността”, вече в наше време, срещу страдалеца Калинин, който се облекчава под статуя в Париж. Не, не ме досмеша, макар моите студенти най-вероятно ще се подсмихнат – стига да знаят поне кой е Сталин. (Кундера, разбира се, разисква и това.) Големият писател има обяснение защо не ми е смешно: според него, само обичта към незначителното, което ни заобикаля, е ключ към мъдростта. И само доброто настроение, припомня го заедно с Хегел, ни носи истински хумор, а не ирония и сарказъм. Затова последният роман на Кундера прославя (красотата на) незначителността, която стои в основата на нашия живот. Както винаги, в объркващото богатство на романистиката си, Кундера смесва различни исторически времена, реални и въображаеми персонажи, прочувствени с горчивината си сюжети и афористика… Но размисълът за незначителното преобладава - докато се наложи да се примирим с него, че и да го обикнем: Да си грозен също ли е човешко право? А знаеш ли какво значи да носиш тази грозота през целия си живот? Без никаква почивка. И пола си не си избирал. Нито цвета на очите си. Нито века си. Нито страната си. Нито майка си. Нито едно от важните неща. Правата, които може да има човекът, се отнасят само до незначителни неща, за които няма причина да се бориш или да пишеш прословути Декларации. Със сатанински психологизъм Кундера е описал как Сталин се шегува и постоянно подхлъзва своя антураж, който не знае как най-адекватно да реагира на историйките му, защото не разпознава дали са шеги или не. Но докато четях бравурния „Празникът на незначителността”, постоянно си мислех, че могъщият Кундера нещо хързулва и мен… А дори и себе си.
 
Том Хенън. „Мрак обгръща всичко”. Превод от английски Благовест Петров. Издателство „Фрост”, 2015, цена 10 лв.
След Били Колинс, Тед Кусър, Карл Денис и Клаудия Емерсън, малкото издателство ни представя още един респектиращ американски поет. Том Хенън е глух глас от Средния Запад, наследник на Робърт Блай. Той няма особени академични труфила, очевидно е саможив, прям, труден. Цял живот се е препитавал като щатски експерт по дивата природа. Стихотворенията му изглеждат като човек, уединен в безкрайния простор или в здрачени гори. Човек, много внимателен към смяната на сезоните на север. И ни казва, че е хубаво да се поотдалечиш от себе си.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”