Български  |  English

Промяната – това сме ние

 
На 2 юни „Червената къща” бе отново домакин на дебат за протестите. След „Протестите и окупацията – свърши ли 2013 година?” от 6 април, този път темата бе „Преходът, протестите и гласът на младите”. Събитието бе част от проекта „Гражданска практика за студенти и учители: Протестите след 2011”, финансиран по програма за подкрепа на нпо в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014.
Уточнявайки, че „младите” - това е поколението на родените след 1989, модераторът Боян Знеполски зададе общите въпроси в дискусията: За какво протестира „поколението на прехода”? Каква е ролята му при протестите през 2013, а и по-рано? Каква е политическата култура и социално устройство, за които това поколение се бори или мечтае?
Разговорът започна с панелистите: Надежда Московска се дистанцира от определението „поколение на прехода”, изказвайки предположение, че това е етикет, чието медийно преекспониране е причината то с лекота да бъде прието от окупиралите университета. Тя посочи, че вниманието й е било привлечено от разделението „ние-вие”, често използвано в опитите на участници в окупацията да се обособят като поколение, различно от другите. Неда Генова се фокусира върху начините на говорене за т. нар. „деца на свободата” и, разглеждайки текстове от едноименната рубрика в сайта Banitza.net, обърна внимание как личният и наглед аполитичен и невинен език в тях спомага за мобилизацията и организацията на образа на това поколение като политическа категория и апел, а с това дава възможност за изграждането на идентичността му. Като интересен аспект на тази идентичност тя посочи преплитането на темпоралното и пространственото – освен родени в определено време, част от „младите” са и емигранти, за които образът на България, оставена назад във времето и пространството, е „идеализиран и виктимизиран едновременно”. Емигрантският опит като елемент от изграждането на поколенческа идентичност, но този път на поколението на родените в периода 1965-1980, е споменат и в текста „Поколението на прехода” на Даниел Смилов[1], посочен от Неда Генова като пример как темата за поколението може да се използва за стабилизирането на политически и социални разделения. Този текст, според Генова, е пример за една друга невинност, тази на анализатора и коментатора, който предлага „външен” и „обективен” поглед. Генова посочи и че есенциализирането на представата за поколение, както и традиционното разбиране на политиката в нейните партийни измерения (Смилов) са сред пречките за по-креативен и експериментаторски подход към темата за поколенията. Фокус в изказването на Александър Кирицов, единственият, от тримата поканени, активен участник в окупацията, бяха събитията в самите протести. Той настоя, че студентите не бива да се разглеждат като изолирана група, затворена в университет, а като част от „протестното мислене на България” през лятото на 2013 година. На въпроса какво постигнаха протестите, Кирицов посочи продължаващите протестни прояви и утвърждаването на позицията, че „гражданското общество трябва да е активно и доминиращо”, въпреки опасността протестите да бъдат „побългарени” и „яхнати” за целите на статуквото.
С питане именно за тази активност на гражданското общество и какво се случва днес с протестите, започна и втората част на дебата. Бяха поставени въпроси за езика на протестите - по-скоро за тяхната „безсловесност”; дали водещо не е било телесното действие и пърформънсът и дали не е липсвал политическият език като инструмент, който не само обяснява, но и анализира случилото се не просто до понятия, а до други действия.
Александър Кирицов настоя, че макар и не на правилен политически език, протестът говори и извършва промяна в самите протестиращи. Като осъществяващ подобна личностна трансформация, той определи и езика на споделените преживявания - първо лице, единствено число.
Отговаряйки на въпроса за липсата или неадекватносттта на политическия език на протеста, Неда Генова отбеляза, че е нужно разчупване на традиционното политическо слово и промяна в мисленето на политиката, а липсата на адекватно политическо говорене оцени като „позитивна диагноза”.
Надежда Московска свърза липсата на специфичен собствен глас с налагането на шаблона „младите”, който, възприет и от самите окупиращи, бързо е заглушил всякакви опити за друга артикулация.
Последваха въпроси отново за идентичността на протеста: Кое е „злото”, срещу което протестираха? Зад какви ценности застана протестът? От аудиторията посочиха, че заявявайки се като протест на „младите”, студентската окупация наистина е неутрализирала реториката на властта, заклеймила юнските протестиращи като „соросоиди”, „ситите”, „кръга Капитал”, и е дала нова енергия на протеста. Но е останало колебанието заради неизяснения профил на окупацията: Срещу кого бе насочена невинността? Само срещу правителството на Орешарски или и срещу „соросоидите” и „заможните”?
В отговор Неда Генова отново посочи нуждата от друг тип мислене на политиката и обърна внимание, че често пъти, когато млади хора биват канени на подобни дискусии, те са възприемани като източници на емпирия, която после някой друг коментира. Но, подчерта тя - кой заема позицията на теоретика и на анализатора, е политически въпрос. Александър Кирицов акцентира върху личните преживявания по време на протестите и настоя, че това е гласът на младите – „Нашите преживявания са политическата ни теория”.
В дискусията се включи и Рая Раева, главен редактор на Banitza.net и участник в дебата в „Червената къща” от 6 април. Тя се съгласи с Неда Генова, че младите често са използвани като източник на емпиричен материал. Именно свободата да разполагат с гласа си тя открои като положителен аспект в студентското движение. Като редактор на текстовете от „Деца на свободата” в Banitza.net тя изрази мнение, че гласовете им са емоционални и фокусирани върху настоящето и че липсва критичен поглед към протестите. Но ако въпросът е какъв е гласът на младите, то той е недоволен и протестиращ. От аудиторията допълниха мнението на Неда Генова, че макар и не ясно изразен, в споделените преживявания в Banitza.net все пак има политически заряд и критика; а протестът не се поддава на лесно обяснение чрез наличните социални теории и затова неговият успех или неуспех не може лесно да бъде определен.
Надежда Московска отново подчерта проблемността на понятието „поколение”, позиция споделена и от Неда Генова, според която се създава образът на една безлична маса, от чието име някой говори. Същевременно Генова призова споделените впечатления в рубриката на „Деца на свободата” да бъдат приети сериозно и характерът на тяхната политичност да бъде анализиран и изследван.
Александър Кирицов пък посочи некомфортността на позицията си - от него се очаква да говори едновременно от свое име и от името на „младите”. Освен това в аудиторията бе проблематизирано до каква степен гласът на „младите” е бил наистина техен глас с оглед редицата лекции и семинари по време на окупацията, изнесени от преподаватели и журналисти (Даниел Смилов, Калин Янакиев, Момчил Методиев, Христо Христов и др.).
За финал Александър Кирицов завърши с думите „Протестът е процес - по време на него ние младите се учим и разочароваме”.  
 
Б. а.  Заглавието е заглавие на текст на Йосиф Баев от рубриката „Деца на свободата”, Banitza.net.
 


[1]Портал Култура от 23 май
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”