От пръв поглед ( кино), брой 25 (3082), 26 юни 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Ужас и човечност сред мандарини
Български  |  English

Ужас и човечност сред мандарини

 

„Мандарини“ (Mandariinid), 2014, Естония/Грузия, 87 минути, сценарист и режисьор Заза Урушадзе, продуценти: Иво Фелт, Заза Урушадзе, Артур Веебер; оператор Рейн Котов, музика: Ниаз Диасамидзе, Леван Киквидзе; в ролите: Лембит Улфсак, Елмо Нюганен, Георги Накашидзе, Михаил Месхи, Райво Трас.
Награди и номинации: номинация за най-добър чуждоезичен филм за „Оскар“ 2015 и „Златен глобус“, награди за филм от Бари и Йерусалим 2014, награда на публиката от Варшава 2013 и Манхайм-Хайделберг2014 и др.
Разпространител за България - Bulgaria Film Vision
 
Продължават да излизат на екран чудесни филми от афиша на 19. София Филм Фест. Той от 19 до 25 юни гостува на Плевен, а „Мандарини“ е и на 37. Московски кинофестивал (19 – 26 юни) в паралелната програма „Тропическа еуфория“.
Първата естонско-грузинска продукция е скромна, но трусова.
В опразнено абхазко село старият майстор на дървени касетки Иво (Лембит Улфсак), собственикът на мандаринена горичка Маркус (Елмо Нюганен) и доктор Юхан са естонци, чиито родове отдавна живеят по тези места. Заради грузинско-абхазката война през 1992 сънародниците им са се прибрали в Естония. Същото ще стори и докторът. И Маркус е готов за път, но след като обере мандарините. Изведнъж кротките приятели стават свидетели на кръвопролитна схватка между абхазци и грузинци, огласила планината. Оказва се, че двама са оцелели: абхазкият наемник Ахмед (Георги Накашидзе) и младият грузинец Ника (Михаел Месхи). Иво ги прибира. Грижи се за тях. Опазва ги. А когато се връщат към живота, ги нарича „врагове“, забранявайки им да се стрелят, докато са в дома му. Нека пият чай и белят мандарини.
Мандарините греят, абхазци и руснаци вилнеят, ненавистта под покрива на Иво тлее... Войната върлува безсмислено. Покосява мечти. Човечността обаче я побеждава. Враждата е пометена във вакуума на ужаса. Чуждият наблюдател на войната се оказва единственият възможен спасител.
Въпреки че действието на екрана е от 1992-1993, простият сюжет се превръща в пожарна камерна драма за мъжество в екстремна ситуация – не само, защото набезите над Грузия са все още актуални, а и защото е разгърнат строго, чисто и вълнуващо. Мъжки филм. Не многословен, но оглушителен. Страхотна е и песента „Хартиено корабче“ на Ираклий Чарквиани.
С приютяването на врагове и прокуждането на взаимната им ненавист, „Мандарини“ препраща към „Кукувица“ на Александър Рогожкин (вж. „Култура“, бр. 11 от 2003) или към „Свои” на Дмитрий Месхиев (бр. 15 от 2005). Но, за разлика от тях, в естонско-грузинския филм няма и помен от екзотика и жена. Толкова чисто и събрано играят непознатите актьори и е разгърнато действието, че на моменти човек забравя, че гледа игрален филм.
От „Мандарини“ научих, че в Абхазия живеят естонци. Според автора на филма Заза Урушадзе, „те започват да се появяват там през 50-години на ХІХ век. Преселва ги руският цар с цел усвояване на земи. Там живели около 150 години. А когато в началото на 90-те започва войната, естонското правителство предложило на своите сънародници да се върнат в историческата си родина. И практически всички са се възползвали от тази възможност“.
След „1001 рецепти на влюбения готвач“ на Нана Джорджадзе през 1996, „Мандарини“ е вторият грузински филм, номиниран за „Оскар“. Въпреки че е създаден благодарение на естонската страна, той е и вторият грузински бисер на български екран след „Срещи на сляпо“ на Леван Когуашвили (бр. 43 от 2014). И е част от световния бум на киното от Тбилиси.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”