Кучешка симфония
„Белият бог” (Fehér isten), 2014,Унгария/Германия/Швеция, 119 минути, режисьор Корнел Мундруцо, сценарий: Корнел Мундруцо, Виктория Петрани, Ката Вебер; продуценти: Естер Дьорфаш, Виктория Петрани; оператор Марсел Рев, музика Ашер Голдшмид, в ролите: Жофия Пшота, Шандор Жотер, Саболч Туроци, Лили Монори, Ласло Галфи, Лили Хорват.
Награди: Кан ’14 – Награда „Особен поглед” (Корнел Мундруцо) и „Кучешка палма”
Разпространява Арт Фест
Едва ли след този филм отношението ви към помиярите ще е същото, та дори да са в застрашителна глутница.
В Унгария е приет закон в подкрепа на чистокръвната порода, според който собствениците на кучета мелези би трябвало да плащат данък за домашния си любимец. В резултат на това приютите се препълват.
„Белият бог” се занимава с отритнатите през този казус.
След като мярваме професор, който в момента е контрольор в кланица и очите ни се пълнят с кръв и месо, разбираме, че той е бащата на 13-годишната Лили (Жофия Пшота) с тромпет и кучето Хаген - мелез от лабрадор и шарпей. Майка й заминава с новия си съпруг в Австралия за три месеца и я оставя на неговите грижи. Бащата никак не е радостен от срещата с Хаген и натирва глезеното куче в банята. Но то не може да се успокои, докато Лили не му посвири. Съвестна съседка уведомява властите за наличието на помияр в кооперацията. Лили се опитва да го спаси – дори го завежда на репетицията на „Унгарска рапсодия“ на Лист в училищния оркестър, откъдето и двамата са изхвърлени, разбира се. Бащата е решен да се отърве от кучето. Речено-сторено. Изхвърля Хаген на улицата, независимо от сълзите на детето. И започва новият кучешки живот, колкото и да го издирва Лили. През улични песове, кръвожадни господари, отвратителни кучкарници, ъндърграунд боеве и всякакви човешки мерзости, той не само се калява, ожесточава и оцелява, но си и намира приятели. И в един момент Будапеща изтръпва от побеснялата кучешка маса.
„Белият бог” започва като редови детски филм с домашен любимец и злосторници, преминава през мелодрама и се превръща в кървав кучешки трилър, подобно на турско-немския „Сивас” на Каан Муждеджъ, показан също на тазгодишния София Филм Фест. Но, за разлика от него, във филма на унгареца Корнел Мундруцо всичките кошмарни перипетии се възприемат като метафора на унижените и оскърбените в кастовото общество – от бежанците до малцинствата. Както режисьорът признава, „Исках да покажа свободно тази чувствителна тема, да разбия табутата. Избрах кучето, което от хилядолетия е най-добрият приятел на човека. Но хората предават своите домашни любимци и те на свой ред въстават срещу бившите си „господари”, за да защитят и извоюват своето съществуване... Струва ми се, че в нашия „разграден” източноевропейски свят филмовите жанрове присъстват и в обществото. Животът на някои хора е сапунена опера, а на други – трилър”.
Филмът се гледа сложно - заради безчинствата над кучетата и тавтологичните човешки перипетии в кадър. Но помиярите са възхитителни – от красивия и интелигентен Хаген (изигран от двама братя) до най-клетия му събрат. Закономерно им е присъдена „Кучешка палма” в Кан.
В новото си издевателство Корнел Мундруцо продължава заниманията си в посока на човешката зловредност, завръщайки се в Будапеща след гастрола в Румъния с „Делта” (вж. „Култура”, бр. 15 от 2009). Но, за разлика от предишните му тревожно маниакални филми, тук той градира атмосферата на гибелност, задълбавайки във фундаменталния конфликт аутсайдер-общество не през самите хора, а между тях и кучетата. Новаторството на „Белият бог” е в органичното присъствие на невъобразимото количества мелези на екрана – 274, и все от приюти (всички са упоменати във финалните титри). Това е истински подвиг – режисьорски, киноложки, дресьорски. Прочее, въпреки кръвожадността на филма, има успокоение - не само нито едно от кучетата не е пострадало истински, а и до едно са настанени в семейства благодарение на специалната програма за осиновяването им, организирана от създателите на филма. Така че, „Белият бог” е не само радикален ракурс към днешното ни живеене, а и щедър социален жест.
Майстор на екранната депресивност, Корнел Мундруцо е любимец не само в Кан, и а на София Филм Фест. Затова и имате шанс да видите „Белият бог” по екраните.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
