Да си спомним за Професора
100 години от рождението на театралния критик и теоретик проф. Любомир Тенев (25.4.1915 – 9.3.1993)
Вече толкова години не четем негови текстове, не чуваме характерния му съскащ смях, не се разнасят из съсловието нови, често анекдотично представени оценки за театралните спектакли, за някои актьори или режисьори. Без професор Тенев нашето театрознание загуби много от своя артистизъм, чар, от полета на мисълта, от свободния стремеж към внезапната асоциация, от желанието си да поставя отделния театрален факт в европейски контекст, от сладкодумието си…
Беше Учител – в най-високия смисъл на тази дума, на няколко поколения театрални критици и теоретици, неговите лекции, неговите книги и статии се четяха като някакво откровение, като една друга, не догматична мисъл, като нещо, което е желаната театрална критика. Дори когато не споделяш неговите оценки, не можеш да не се поддадеш на обаянието му – неговото лично и на това на неговите текстове. Широката му култура във времена, когато това не беше често срещано, впечатляваше. Той сякаш на игра преминаваше през епохи и възгледи за културата, за театъра.
Понякога очите му присмехулно се свиваха, усмивката се разливаше по лицето му, поемаше дъх и, притаили дъх, се вслушвахме в наблюденията му, в оценките му, в блестящите аналогии, в неочаквано изведените парадокси. Някакъв здравословен цинизъм правеше думите му ярки, нечути дотогава, негови, Теневски…
Обичаше младите и те му отвръщаха с любов и възхищение. Няколко пъти писа окуражаващи и аналитични текстове за идващите след него в тази претърпяваща криза днес професия-призвание. Вярваше в силата на нашия театър, а това за него значеше и в силата на театрознанието ни.
Негов ученик си спомня как при чести театрални спорове в най-разгорещените моменти е прозвучавала фразата: „Да попитаме Професора”. Защото беше мяра за разбиране, за памет, за взискателност, за свобода…
Професор Любомир Тенев няма да бъде забравен. Съзнаваме го или не, духът му е вграден в българския театър. Паметта за него и неговото дело е от нещата, на които се уповаваме, за да продължим според силите си.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
3 - 03.05.2015 11:27
Проф. Любомир Тенев - нашият шанс в овладяването на професиятa
Проф. Любомир Тенев - нашият шанс в овладяването на професиятa
От: Dora
Той беше професорът АРИСТОКРАТ. Не фамилиарничеше със студентите. Поддържаше лека дистанция между себе си и нас. Това ни правеше още по-упорити в усилието да го доближим. Защото винаги имаше какво да се чуе и научи от него.
2 - 03.05.2015 11:26
Проф. Любомир Тенев - нашият шанс в овладяването на професиятa
Проф. Любомир Тенев - нашият шанс в овладяването на професиятa
От: Dora
Той беше професорът АРИСТОКРАТ. Не фамилиарничеше със студентите. Поддържаше лека дистанция между себе си и нас. Това ни правеше още по-упорити в усилието да го доближим. Защото винаги имаше какво да се чуе и научи от него.
1 - 30.04.2015 23:17
ВИТИЗ 1963 - 1967
ВИТИЗ 1963 - 1967
От: Владимир Михайлов
В час по театрална критика при проф. Любомир Тенев
За упражнение по „Рецензентски практикум” трябваше да пишем за постановката на „Бидерман и подпалвачите” от Макс Фриш в Сатиричния театър, режисьор Гриша Островски. Като напътствие професорът ни каза, че постановката била добра, но й липсвали пет грама лудост.
Най-добросъвестно се заех да изпълня препоръката. Написах пет страници, в които скрупульозно търсех липсващите пет грама лудост в режисурата, в актьорската игра, в сценографията, в музиката... Когато четох работата си, проф. Тенев много се смя. И досега се надявам, че наистина се смя, а не ми се присмиваше.
За упражнение по „Рецензентски практикум” трябваше да пишем за постановката на „Бидерман и подпалвачите” от Макс Фриш в Сатиричния театър, режисьор Гриша Островски. Като напътствие професорът ни каза, че постановката била добра, но й липсвали пет грама лудост.
Най-добросъвестно се заех да изпълня препоръката. Написах пет страници, в които скрупульозно търсех липсващите пет грама лудост в режисурата, в актьорската игра, в сценографията, в музиката... Когато четох работата си, проф. Тенев много се смя. И досега се надявам, че наистина се смя, а не ми се присмиваше.
