Мрежа/паяжина ( интернет), брой 16 (3073), 24 април 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Управление на перцепциите / снъф
Български  |  English

Управление на перцепциите / снъф

 
Някой помни ли кадрите от началото на въздушната кампания на „Пустинна буря“ в Ирак в нощта на 17 януари 1991 г.? Тия дни ги преоткрих в Youtube и просто не можах да повярвам, че е минал почти четвърт век от премиерата на този абстрактен спектакъл, но естетиката му все така безотказно подвежда сетивата, че става дума за война, а не за електронна игра, и че „там някъде“ наистина умират хора. В изкуствената медийна светлина обаче дните, нощите, пък и смъртта изглеждат съвсем относителни. Те са просто специални ефекти. Доволен от медийното отразяване на Войната в Залива и от набиращата й популярност, президентът Буш тогава бе възкликнал с трогателен възторг: „И за Бога, ние победихме Виетнамския синдром веднъж завинаги!“. (Става дума за „синдрома“ на спонтанно възмущение, който жестокостите на войната събуждат, а е „виетнамски”, защото е кръстен на войната във Виетнам и по-точно на онази наградена с „Пулицър“ фотография с голото момиченце, бягащо от американския напалм.)
Но ето че минаха години и нещо в режисурата на спектакъла взе да куца. Изплуваха още кадри от този период, които не бяха нито абстрактни, нито естетични. Фотографиите на Kenneth Jarecke, например, които дълго време никоя медия не желаеше да публикува, показват как иракски войник е изгорен жив, докато се опитва да се измъкне през предното стъкло на камион.
Също така, ако се сещате, благодарение на Брадли Манинг и сайта Уикилийкс, в мрежата изтече едно видео, озаглавено „Съпътстващи убийства“. То показа как американски военни стрелят за забавление от хеликоптер „Апачи“ по невъоръжени цивилни и по журналисти, а после и по хората, които се опитват да им помогнат. Цял свят видя убийството на баща и двете му деца от забавляващата се „софистицирана” и „безпогрешна” американска армия и всички тутакси се оказаха пак болни от „Виетнамския синдром”. Само че този път без „Пулицър”, а с тежък режим в Гуантанамо за Брадли Манинг и вечно бягство за Асанж.
А помните ли омерзителните кадри от друг един американския военен затвор, този в Абу Гариб? Те бяха порнографски, но бяха също така и информация от обществен интерес, защото чрез тях американските данъкоплатци добиха представа за какво правителството им харчи пари, а светът видя истинското лице на „миротворците“. Тези кадри обаче събудиха гняв. Те послужиха и като оправдание за терор. А терорът от своя страна послужи като оправдание за цензура.
Миналата седмица коментирах съмнителното изобилие от кадри на жестокост в мрежата, но не споменах нищо за цензура. При цялата тази привидна свобода на новите медии, нито за миг не бива да забравяме за нея и за огромната заслуга, която „министерството на истината“ - любимата търсачка Google - има.И не, санкциите на Google спрямо провинилите се сайтове не се изразяват само в блокирането на рекламите, както стана с antiwar.com. Услугите към правителството не се изчерпват и с пропагандата. През 2013, например, бе подхваната кампания за осигуряване на обществена подкрепа за войната в Сирия и даже на заглавната си страница, току под полето за търсене, Google бяха инсталирали съобщение: “На живо! Секретарят Кери отговаря на въпроси за Сирия. Днес, по Hangout, в два следобед, източно време”. Hangout е масивна платформа, специално предоставена от Google за глобално разпространяване на развенчаните вече лъжи, че Сирия ползва химически оръжия, но това идеално се вписа в сладникаво лицемерната “Don’t be evil“ фирмена култура. Днес не е никаква тайна, че Сергей Брин още в университета в Станфорд е получавал държавна подкрепа за разработката си и това, което по-късно става известно като свръх успешна частна компания. Google не е просто сбъдната колежанска мечта, а част от програмите на ЦРУ и Пентагона за разработка на оръжия за предстоящата информационна война и то тъкмо в „жанра“ „управление на перцепциите“...
Вече никой не възнамерява да предпазва възприятията ни от прекомерното насилие в мрежата. Даже напротив. След като поискахме истината и я получихме, не ни е оставен друг избор, освен да свикнем с нея. Благодарение на компанията Google животът ни се е превърнал в безкраен филм на ужасите, изпъстрен с реклами как да го направим по-комфортен, по-благоуханен и чист.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”