Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 14 (3071), 10 април 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Журналистика от плексиглас
Български  |  English

Журналистика от плексиглас

 
Обществените медии представиха своите отчети пред регулатора през март. Основният дефицит в програмите на БНТ беше отчетен в две категории: предавания за деца, както и в програмата на БНТ2, която би трябвало да предоставя информация за различни общности и групи. БНТ ще излъчи през есента нов формат „Детето гений“, като правата вече са закупени от „Ченъл 4“. Няма пари в бюджета на телевизията, според Вяра Анкова, за разработени концепции за предаванията, да ги наречем, за етнически общности, за легенди, фолклор и култура по БНТ2. Всъщност, защо хората в неравностойно положение или от различни етнически общности да гледат или да са гледани в „отделни“ предавания? Нали точно обратното трябва да направят медиите – да станем видими един за друг. Иначе ще се роят телевизиите, които разбират тази видимост само в атакуващо телевизионно сочене с пръст.
Две нови телевизии ще се появят до 2016 г., според последните решения на СЕМ. През март трябвало да тръгне Университетска телевизия на Медицинския университет във ВарнаMU-Vi.tvс 6-часова програма, според сайта на МУ-Варна. Тя ще е специализирана за медицина и здравеопазване. Дали някой ден ще последва съдбата на друг варненски канал? Другата телевизия би трябвало да съчетае радио и телевизия в програмата „Дарик радио и телевизия“ от 30.09.2016 г.
Преносът на телевизионно съдържание по радиото не е новост в ефира ни. Направиха гоbTVи „България он ер“, в чийто радиоефир се чува „гледаме сега репортажа“ и „колеги, покажете графиката“. Бизнес ориентираната „България он ер“ замени MSat (началото й беше като регионален канал във Варна). В „България он ер“ пребивава най-масовото медийно съкровище – Калин Манолов. От Милена Милотинова научаваме думата „изкомуникирана“, а в предаването на Веселин Дремджиев – „прокоментирахме“.
Манолов изглежда като ефирна екзотика в бизнес телевизията, която излъчва реклами основно на авиопревозвач, на банка, на кооп-магазин. На сайта на телевизията стоят платени публикации за доволството на клиентите от същата банка, за промоционални цени застраховки на имущество.
Затова е важно как се правят новините и коментарите за застрахователни услуги, за бедствия, аварии, както и за пенсионното осигуряване. Защото при обсъждането на застрахователни услуги, както и при всички дебати за частните пенсионни фондове, информацията може да се превърне в стока, която влияе на определени решения на потребителите на тези продукти, а не само в аудио-визуална услуга.
И още една тенденция в радио-телевизията: журналистиката като предсказание. В предаването „Брюксел 1“ Милена Милотинова интервюира себе си, а не министъра на външните работи Даниел Митов. Зареден с протоколни фрази, той завършва отговора си чак след нейния нов въпрос. В края на такова интервю разбираме, че, според министъра, България държи много силни лостове да поставя условия на когото и да е чакащ да влезе в ЕС, а според Милотинова, догодина пак ще гледаме същото интервю, защото нищо не се променя. Още по-пророк е Клара Маринова в Q&A”. Защо ни е журналистика, която ни казва, че знае, че нищо няма да се промени?
И колкото повече екранът се разделя „ала CNN“ в предаването на Веселин Дремджиев, толкова повече телевизията ни показва едно и също – че всъщност, в ефир нищо не се случва. Тази псевдодинамика не прави новините по-казващи за зрителите, които искат да бъдат информирани. Основният принцип при представянето на информация, свързана с финанси, е бързината. Ако някой работи с тази информация и чака Дремджиев да му я преведе от английски, ще има много да работи, за да го покажат като бизнес лидер. Не е сигурно дали, ако днес сме изправени пред нова финансова криза, бизнес телевизията няма да я отрази в минало време. А може и да ни казва непрекъснато, че иде криза и трябва да се застраховаме, осигуряваме, банкираме…
Донякъде странно изглежда в телевизия за бизнесинформация декорите да са разнообразие от бели масички по 10 лева от скандинавски мебелен гигант за ширпотреба. Краката на водещата Милена Милотинова в „Брюксел 1“ пък са показвани в общия план през плексигласова ниска преграда. Проблемът е, че журналистиката в „България он ер“ понякога прилича на масичките от 10 лева. Всички „големи имена“ изглеждат някак удобни в тази телевизия, защото са изгодни. Може и без тях, но по-удобно е с тях.
Затова е добре, че ще се появят нови телевизии. Дали ще заложат на изгодното съдържание?
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”