Парадоксът в американската избирателна реформа
Намираме се в началния етап на подбора на кандидатурите за президент на Съединените американски щати. Набират се огромни парични средства, разработват се планове, извършва се анализ на опозицията. Вече гръмна първият сериозен скандал, след като стана известно, че Хилари Клинтън е използвала за служебни цели частна електронна поща. Предстоят ни продължителни първични избори, след това определяне на кандидатите, вероятно и дебати за едни или други аспекти в подбора. В САЩ процесът „президентски избори” трае около две години, особено когато действащият президент не може повече да бъде преизбиран.
Този изборен процес е важен за света по две причини. Първо, единствената в света глобална държава все повече ще се затваря в себе си, заета с вътрешните си работи, а действащият президент, и без това с отслабено влияние заради числения превес на опозиционната партия и в двете камари на конгреса, ще бъде все по-ограничен в действията си. В определен смисъл, новината е тревожна, тъй като на всички президентски избори се огласяват апокалиптични прогнози, които уж неизбежно ще настъпят, ако бъде избран опонентът.
По време на американския избирателен сезон светът слуша нашата печална песен – в дух на самобичуване и себеомраза – нещо, което е малко плашещо, тъй като идва от страна, която ежегодно произвежда почти една четвърт от материалните блага в света и управлява световните океани. Ако го правеше Хондурас, светът едва ли би му обърнал внимание. Но когато това става в САЩ, разгърналите се там широки дискусии са в състояние да внушат на останалите убеждението, че Америка е на ръба на краха и подобна перспектива може да повлияе на някои действия на световната политическа сцена.
В обуздаване на политическите страсти
САЩ смятат себе си за „Град, поставен на хълма”[1], за пример на целия свят. Но тази изкупителна сантименталност е съпроводена от апокалиптични предсказания, свързани с противниковия кандидат, който, като не може да оправдае надеждите на Америка, единствено води до нейното унищожение. Тази екстремна постановка е твърдо заложена в концепцията, създала президентската република.
Бащите основатели разбирали присъщата на политиката склонност към крайности и се опитвали да решат проблема, като ограничат пряката демокрация и на преден план изведат представителната. Американците избират представителите си чрез различни и сложни процедури. Те не избират президента пряко, а избират членовете в избирателната колегия.
Несъмнено избирателната колегия е една архаична институция, която отразява страховете на бащите основатели, провокирани от хорските страсти – бурната невъздържаност на едни и безразличието на други. Те не са имали доверие и в държавата, макар да са осъзнавали напълно необходимостта от нея. Бащите основатели са си представяли две неща: първо, че представителите ще създават законите, и второ, че те (представителите – бел. ред.) няма да бъдат професионални политици. Доколкото за тях преизбирането не е било основна цел, те не са изпитвали върху себе си демократичен „натиск” и към тях не са били предявявани изисквания да разчитат на здравия разум и мъдростта при създаването на закони.
Бащите основатели смятали, че гражданското общество, в лицето на бизнеса, фермите, църквите и т.н., в крайна сметка е по-важно от държавата; и че прекомерните политически страсти не са нещо в реда на нещата. Първо, те отвличат хората от частните занятия и инициативи, които основателите толкова ценели, и правели политическия живот по-важен, отколкото би трябвало. Второ, те се боели, че на различни равнища за представители могат да се изберат съвсем обикновени хора (само мъже, жените тогава не били включени).
За да гарантират на страната, че представителите ще бъдат разумни и уравновесени (както мислели бащите основатели), а също и за да ограничат степента им на заинтересованост от политиката, те въвели изискването за имуществен ценз. За да гарантират зрялост, поставили условието за възраст. Опитвали се да изградят представителната демокрация според стандартите, които им изглеждали разумни и целесъобразни – изхождайки от ценностите на собствената си социална група, където на първо място били частните дела, а обществените се приемали за обременяващо задължение.
Не че бащите основатели не смятали, че държавата и властта са важни – напротив, според тях те имали ключово значение за цивилизацията. Тревожела ги прекомерната страст и въодушевление на електората и тъй като се страхували от обществения ентусиазъм и плам, създали републиканската форма на представителната власт. Те изпитвали страх от политическите партии и фракции, а също така и от емоциите, които тези формирования провокирали.
Партиите и партийните босове
Разбира се, самите бащи основатели създали политическите партии скоро след основаването на държавата. Идеята за въвеждане на имуществен ценз не просъществувала дълго; намерението щатските камари да избират сенатори също се провалило, а на тяхно място избуяли идеологическите страсти и любовта към скандалите.
Политическите партии се създавали по щати, а в самите щати - по окръзи и градове. Партиите имали две предназначения. Първото – да формират и издигат потенциални лидери за изборите на всички равнища. Второто – да изпълняват посреднически функции между държавата и обществото с неговите различни социални прослойки на бедни и богати. Господстващият в страната политически механизъм представлявал своеобразен граждански омбудсман и поточна хранилка за републиканската система.
Партийните босове не изпитвали изкупителна сантименталност и нямали апокалиптични видения. Те били това, срещу което се били обявили бащите основатели: професионални политици, които невинаги заемали длъжности във властта, но винаги ръководели процеса на подбор на хора за тези постове. И предвид факта, че издигнатите да заемат тези позиции били задължени на партийните шефове, именно тези босове определяли характера и съдържанието на законодателната дейност. А най-влиятелните от тях седели в задимени стаи, където се извършвал подборът на президентите.
Разбира се, това било корупционна система, неотговаряща на разбиранията на бащите основатели, но тя, в определена степен, ги улеснявала. Властта на партийните босове се заключавала в създаване на коалиции, на които те можели да служат. В големите градове, където във фабриките и заводите се стичали да работят имигранти, това означавало търсене на работни места, предоставяне на услуги, поддържане на училища и т.н. Босовете го правели не защото обществото ги въодушевявало, а защото искали да запазят властта си. Така, áко и улиците да се асфалтирали от фирми, собственост на шурея на партийния бос, а училищата да се издигали от компании, които отделяли пари за босовете, то все пак улиците били в добро състояние, а децата имали къде да учат. Политическата машина функционирала напълно реално и на село.
Всеки четири години партийните босове се събирали на партиен конгрес, за да изберат кандидат, който да победи на изборите. Те приемали идеологическите „странности” на своя кандидат, ако той им оставял възможността да назначават пощенски началници и съдии, а също и да разпределят тогавашните обществени поръчки по районите си. Системата била корумпирана, но тя създала лидери, като Ейбрахам Линкълн, Теодор Рузвелт, Удро Уилсън, Франклин Рузвелт, Хари Труман и Дуайт Айзенхауер, а също и други не толкова ярки личности.
Разрушаване на системата на партийните босове
От 1972 г., когато президент е Ричард Никсън, в Съединените щати започва постепенно отделяне от системата на политическите босове. Това става за сметка на значителното разширяване практиката на така наречените „предварителни” или „първични” избори на всички възможни равнища. Босовете вече не можели да посочват кандидатите и да ги контролират, тъй като при подбора на кандидатите вече се прилагали преки демократични избори. И тъй като босовете вече не посочвали фаворитите си, кандидатите нямали конкретни задължения към политическите шефове, а към избирателите си. В годината на изборите избирателите извършвали подбора на кандидатите, а след това посочвали кой ще заеме длъжността. С времето силата и властта на политическата машина отслабнала и на нейно място възникнали изборите на няколко етапа. Бащите основатели не искали демокрация с такъв размах, но и не заявявали открито своята подкрепа за партийните босове.
Промяната имала две неочаквани последствия. Първото, изведнъж парите придобиват много по-голямо значение в политическия процес. При старата система трябвало да убеждаваш боса да те подкрепи. Това отнемало време и сили, трябвало да се дават обещания, но процесът не струвал много пари. При новата система, ако не се смятат общонационалните избори, първични избори се провеждат почти във всеки щат. Там всеки кандидат е принуден да си създава собствена „машина” за предизборна кампания и да се обръща пряко към избирателите. А това, имайки предвид, че трябва да се обиколят всички щати, означава огромни разходи за екип и рекламно време.
И тъй като сред босовете корупционната дейност била прекратена, а същевременно значението на парите рязко нараснало, в характерната за политическата система корупция настъпила рязка промяна. Корупцията вече не била свързана с правенето на услуги за босовете, а със специално отношение към онези, които се занимавали с набирането на средства. Но така или иначе, корупцията си съществувала. Реформаторите се опитвали да ограничат размера на паричните пожертвования, но пренебрегнали две важни особености. Първо: системата на „първичните” избори при президентските избори е невероятно скъпа, тъй като за представянето на президентска програма пред публика в 50 щата отива цяло състояние. Второ: тъй като залозите са много високи, съблазънта да се влияе на властта е изключително силна. Реформите изменят формата на корупцията, но не я премахват.
А второто последствие е свързано със създаването и „узаконяването” на политическата поляризация. В своето време партийният бос действал безстрастно. Но отиващите да гласуват на „първични избори” обикновено го правели със силна страст. В Америка процентът на гласувалите обикновено е малък. Бащите основатели определили за изборен ден вторник, те не избрали някой почивен ден, както е в много други страни. Денят е работен: трябва да се вземат децата от училище, да се сготви вечеря и така нататък. Все пак, бащите основатели искали да направят така, че частният живот да е по-важен от политиката. И наистина, в надпреварата във вторник обикновено побеждава частният живот, особено на междинните и първичните избори.
Обикновено на първичните избори гласуват хора със силни пристрастия и убеждения. А политическият център, към който на всеобщите избори се причисляват най-голямата маса избиратели, не се отличава с кой знае какви страсти и ентусиазъм, защото на детето домашното е по-важно от някакви си избори. Страстите кипят по фланговете на двете партии. А това означава, че на първичните избори побеждават два типа кандидати.
Първият тип – това са кандидати със силен финансов гръб зад себе си и тук страстта и ентусиазмът на спонсориращите ги флангове прави парите още по-важни.
Вторият тип – това са кандидатите, предани на идеологическата кауза. Така първите събирачи на средства се сблъскват с най-страстните избиратели и съревнованието се съсредоточава върху това кой ще успее да привлече гласоподавателите от центъра. Често нито едните, нито другите успяват. В резултат фланговете, макар и обикновено да са малцинство в партията, на първичните избори често избират кандидати, които трудно побеждават на всеобщите. Тези кандидати не биха жертвали принципите си дори в името на победата. Всичко по-горе е в сила и за изборите за камарата на представителите и за сената. Казват, че днес междупартийното сътрудничество е слабо, както никога досега. Не зная дали е така, но със сигурност сега наказанието за сътрудничество на друга партия или за изместване към центъра е необикновено сурово. Това могат да направят само тези, които съберат достатъчно пари, за да привлекат към себе си и избирателите от центъра. Това е много трудно осъществимо. Резултатът е, че на първичните избори всички са принудени да се обръщат към фланговете, а на всеобщите - към центъра. Реформите узаконяват лицемерието и прекалено засилват позициите на маргиналите, макар че са спомогнали за отслабване влиянието на партийните босове.
От 1972 г. насам Съединените щати си избират за президент хора като Роналд Рейгън, Буш - старши и Буш - младши, Бил Клинтън и Барак Обама. Нека читателят сам да прецени как тези фигури изглеждат на фона на лидерите, подбирани от партийните босове.
Това, което бих казал аз, е, че се разпадна представителната система на омбудсмана. Колкото и корумпирани да са били партийните босове, те са уреждали контактите и взаимодействието на избирателите с работодателите (които имали нужда от обществени поръчки) и правителството.
Подозирам, че след като се разпадна системата на босовете, на италианците, ирландците и евреите им стана по-лесно да се интегрират в обществото, а на чернокожите и латиноамериканците – по-трудно. На някои места босовете са запазили своето влияние, но това е по-скоро изключение, отколкото норма, защото те не могат да предложат кой знае какво, ако не поемат сериозния риск да се озоват зад решетките. Не възхвалявам системата на партийните босове. Общо взето, без тях ни е по-добре, а и вече не можем да възстановим тяхната система. Просто се опитвам да обясня защо нашите избори станаха толкова продължителни и скъпи и защо днес партийните флангове определят дневния ред, а също така и действията на законодателната и изпълнителната власт.
Геополитиката на американските избори
В темата за изборите присъства и елементът геополитика. Вътрешнополитическият процес в една водеща световна сила е винаги въпрос на геополитика. Структурата и методиката на подбора на лидерите определят какъв тип лидери ще ръководят, а също и в определена степен създават ограниченията, налагани на правителствата.
Според разбирането за геополитика, с което оперират в информационно-аналитичната компания „Стратфор”, в крайна сметка, желанията и специфичните особености на отделните лидери не са кой знае колко различни. Причината е, че глобалната действителност поставя определени ограничения пред техните ходове. Освен това, вътрешнополитическите процеси определят какво трябва да се прави, за да може властта да се придобие и задържи. Тези вътрешнополитически процеси са породени от така наречените „безлични сили”.
Отдавна се води борба между схващанията на бащите основатели за това как трябва да функционира политиката и реално протичащия процес. Колкото и да е странно, партийният бос е един вид въплъщение на принципа за представителната власт. Но същевременно той е и символ на корупция и антидемократично поведение. Крахът на системата на партийните босове доведе до създаването на системата на първичните избори, която донесе със себе си своята собствена корупция.
Нещо повече, тя систематично ограничава властта на центъра и укрепва властта и влиянието на най-идеологизираните сили. Заради нея американските избори предизвикват безпокойство в цял свят, тъй като онова, което светът ще чуе на първичните избори в щата Джорджия, Върмонт или Тексас, може да го разтревожи и извади от равновесие. Американската република е създадена и продължава да съществува на тази основа, придобивайки нови форми и характеристики. Всяка реформа създава нова форма на корупция и нови проблеми за държавното управление. В резултат всички се оказват в капана на реалността, но докато влязат в него, минава все повече време.
Американската ситуация не е уникална, но на други места съществуват други закономерности и модели. В продължение на столетия имиграцията формирала характера на американското общество и правителството на САЩ напълно съзнателно се формирало въз основа на теоретичните концепции на бащите основатели. Страната изглеждала като разтворена бяла страница. Именно в такъв контекст една след друга се осъществявали реформите; те променяли републиката, при това всеки път това пораждало непреднамерени последствия.
Тук се опитах да покажа непреднамерените последствия от реформите, осъществени след аферата „Уотъргейт”, за да демонстрирам причините, поради които политическата система работи така, а не другояче. Но най-важната особеност е в това, че постоянното прекрояване на държавната власт е присъщо на всяко функциониращо в САЩ правителство; и че САЩ добре възприемат промените и се приспособяват към тях, макар и често пъти сами да се учудват, че го правят. В другите страни има по-малко пространство за маневриране и, ако щете, по-малко изненади и възможности за успех.
Политическите партии се развиват противно на намеренията на бащите основатели, защото политическата организация извън рамките на елита следва логиката на държава и власт. Тази система създава политическите босове, които са я стабилизирали и същевременно корумпирали. Реформите след „Уотъргейт” изменят характера на корупцията, но променят тъканта на политическия живот. И сега Съединените щати са принудени да се борят с този проблем.
Китай, Русия и Европа също се борят, но по различни начини, с различни цели, често поради проблеми, специфично културни. Проблем, характерен за американската култура, е желанието за реформи. Това е едновременно и достойнство, и порок на американската държава. Проблемът има и геополитически последствия. Именно на това измерение на геополитиката следва да се обърне внимание през следващите седмици и месеци.
Stratfor.com, 16 март 2015 г.
Превод от руски Виржиния Томова
[1] ” В Евангелието от Матей 5:14 пише: „Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.” Това изречение е отправено от Исус към събралото се множество на планината, малко след прочутата проповед за деветте блаженства: блажени бедните, плачещите, кротките, гладните и жадните за правда и т.н.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
