Чудото на един роман
Филип Флориан. „Кутрета“ (Degete Mici, 2005). Превела от румънски Ванина Божикова. София: Сиела, 2014. Цена 13 лв.
Първите четирийсет страници вървят мудно – задъхват се под товара на литературната претенция и постмодерната пиротехника. И след това става чудо, романът изведнъж разцъфва и разтваря цяло ветрило от шеметни истории – причудливи, красиви, комични или направо ужасяващи. Сюжетният повод незабелязано остава на заден план и читателят е свободен да се гмурка на воля в живота на най-различни персонажи, докато повествованието деликатно го насочва насам-натам с въображение и хумор.
Не че въпросният сюжетен повод не е достатъчно обещаващ сам по себе си. При археологически разкопки в Румъния откриват огромен брой човешки скелети. Местният полицейски началник, обкръжен от стари и нови антикомунисти, решава, че това непременно е масов гроб на избити от тоталитарния режим жертви. Археолозите са скептични, но бързо се вдига шум, в града пристигат журналисти, политически ветерани – а в крайна сметка, и аржентински криминолози, специализирани в разследването на подобни случаи. Аржентинската следа точно на това място сочи с фина авторефлексивна ирония към нещо много характерно за този роман: здравословното съчетание между литературната традиция на латиноамериканския магически реализъм и тази на абсурдизма от централна и източна Европа. „Кутрета“ успява на моменти да звучи като Маркес, а веднага след това – като Андрухович; и дори би могъл да ни наведе на мисълта, че, ако на юг от Дунава имаше съвременни последователи на Радичков, те може би щяха да звучат по някакъв подобен начин (жертвайки обаче неговото прочуто своеобразие за разбираеми в глобален контекст кодове).
Във всеки случай, фактът на скелетите действително отстъпва място на това пъстро ветрило от истории, а декларативната литературна направеност получава свеж заряд от необуздано въображение. Човек би си помислил, че е някак случайно, че просто в един момент този дебютен роман е намерил себе си и оттам нататък се развива, както е трябвало да започне отначало. Все пак, работата е по-сложна. Това „отпушване“ знаково съвпада с момента, в който спорадично мяркащият се разказвач (млад археолог, отседнал при леля си) се замесва в любовна история, забравя за известно време както споровете около скелетите, така и мъчещата го язва, и се впуска да живее. А при ремонта на една запушенатръба внезапно се откриват значително количество златни наполеони, които позволяват на лелята да замине на пътешествие и да освободи своя племенник от натоварващото си присъствие. Така че, чудо наистина има, то е както в развитието на романа, така и вътре в сюжета му, съзнателно и остроумно вложено точно в момента, в който трябва да се случи.
Това не значи, че историята бива забравена или че се свежда до радостния звън на откритите златни монети. Но акцентът се измества от предишната мрачна находка на скелетите и нейните възможни политически употреби към осъзнаване на огромното богатство, което предлага миналото. Наполеоните са само един от символите, които подчертават този преход – друг такъв е, например, рибарската мрежа, която в настоящето на повествованието излиза пълна с кости, а след това, в разказаното минало, просто вади риба, за да може една бременна жена да оцелее. Жената ражда бебе и го оставя до брега, повито в пелени, без дори да забележи растящия от челото му перчем; този удивителен перчем (един от най-магическите елементи в романа) ще съпровожда бъдещия монах Онуфрий през целия му живот, който пък ловко е разказан през историята на неговите различни шапки. Една от очарователните истории, които съдържа този иначе тъничък роман. Но „Кутрета“ не забравя откъде е тръгнал, не спестява ужасите на историята и владее както модуса на остроумието, така и този на гнева (например, в страниците, които скицират зловещия период на аржентинската военна хунта). А иронията към усърдието, с което масовият гроб е приписан на комунистическия режим, не отменя нито възмущението, нито съчувствието, вложени в щрихирането на личните трагедии, предизвикани от него. При цялата си подчертана литературност, когато дойдем до отношението към персонажите, „Кутрета“ е всъщност и много човешка книга, чиято иронична нагласа не руши достойнството на нейните герои, а ги прави по-симпатични.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
