Български  |  English

Северен Кавказ отново напомня за себе си

 

След края на Олимпиадата в Сочи започнаха да пишат все по-рядко за проблемите на сигурността в Северен Кавказ. Не се потвърдиха страховете (които бяха свързвани главно със Северен Кавказ) около възможни терористични атаки или някакви масови действия, насочени към провалянето на основното спортно събитие в света, случващо се на всеки четири години. Дори „неутрализирането” на лидера на ислямисткия „Емират” Доку Умаров през пролетта на миналата година предизвика ограничен интерес.
В сравнение със 2013 година, общото число на жертвите на въоръжено насилие в района се е съкратило с 46.9%. За сравнение, през 2013 година, по отношение на предишната 2012-а, подобно съкращение съставляваше едва малко повече от 19%. Данните са още по-впечатляващи за отделните републики. В Ингушетия общото число на жертвите се е съкратило със 60.6%, а сред гражданското население – с 90%!
Искам веднага да направя едно уточнение. Тези числа не са взети от официални източници, те не са и от доклади на руските специални служби. Цитираните по-горе данни са резултат от изследвания на експертите на „Кавказкий узел”, който представлява руския неправителствен сектор и правозащитното съобщество. През миналата година, за първи път след прекъсване от повече от двайсет години, бяха свикани на редовна военна служба юношите от Чечения. Разбира се, както често се случва, високопоставените чиновници веднага се опитаха да употребят в своя полза тези резултати. И на 27 ноември миналата година пълномощният представител на президента в Северо-Кавказкия федерален окръг Сергей Меликов, по време на своето изказване на Третия Ставрополски форум на Всемирния руски народен събор в Ставропол, отбеляза, че на Северен Кавказ междунационалните конфликти отсъстват.
Обаче новите развития в разследването на убийството на известния опозиционен руски политик Борис Немцов отново накараха мнозина да си спомнят за Северен Кавказ. Острота в ситуацията добавиха някои факти от биографията на заподозрените за това престъпление и преди всичко тяхната служба в подразделението „Север”. То беше създадено като батальон през 2006 година под патронажа на Рамзан Кадиров[1]. След четири години подразделението беше преобразувано в специален моторизиран полк, наречен в чест на бащата на днешния глава на Чечения. Самият термин „кадировци”, така широко обсъждан в пресата и сред правозащитниците, произлиза фактически именно от батальона „Север”.
Така или иначе, едно от главните лица в „делото Немцов” – Заур Дадаев – е служил като заместник-командир на „Север” под началството на Алибек Делимханов (роден брат на депутата Адам Делимханов). Навремето самият Кадиров наричаше Адам Делимханов „приятел” и „брат”, а всички обвинения против него смяташе за нападки лично срещу себе си. Другият заподозрян – Беслан Шаванов – който загина при опита да го арестуват, също е служил в „Север”. В социалната мрежа Instagram, вече след като Дадаев беше задържан по подозрение за убийството на опозиционера, Кадиров писа за бившия заместник-командир на полка като за „човек, предан на Русия” и „истински патриот”. При това, главата на Чечения отбеляза, че както и всички мюсюлмани, Заур е бил потресен от скандала с карикатурите около френското издание Charlie Hebdo.
Тук има важен детайл. През януари 2015 година именно столицата на Чеченската република се превърна в своеобразен център на привържениците на похода „Ние не сме Charlie” в Русия. „Събрал се в центъра на Грозни, народът ще покаже на целия свят, че ние няма да позволим да се шегуват с исляма, няма да позволим да оскърбяват чувствата на мюсюлманите”, заявяваше тогава главата на Чечения. И въпреки че масовата протестна акция срещу карикатурите на пророка Мохамед – която, събра според различните оценки, от 800 000 до един милион души - се проведе по инициатива на чеченското ислямско духовенство, душата на мероприятието беше Кадиров-младши. В крайна сметка, дали го е искал някой или не, но в популярната социална мрежа беше изградена по-скоро положителна характеристика на Дадаев – истински пример за „кривнал от пътя” човек.
Не съм криминалист и не искам да строя каквито и да било версии, а още по-малко да строя конспиративни теории. Човек винаги се надява на най-доброто и иска да вярва, че резултатите от следствието ще поставят всяко нещо на мястото му, а всеки ще получи според заслугите си. Но цялата тази история ме накара да си припомня „забравения Кавказ”. И да видя, че времето на бравурните рапорти за пълната и окончателна стабилизация още не е дошло.
Дълги години Русия гради (и с основание) имиджа си на страна, която се противопоставя на радикалния ислямизъм. И тази област си оставаше обща тема за разговор между Москва и Запада над противоречията по Украйна. Весела картинка ще се получи, ако сега се появи „ислямистки фактор”. Твърде сложно е да се противодейства на ИДИЛ и „Емирата Кавказ” и в същото време - да не се допуска в явна или завоалирана форма толерантност по отношение на тези, които са посегнали на живота на карикатуристите (даже и ако творчеството им предизвиква неприязън).
Обаче главният проблем е не толкова външната политика. За стабилността вътре в страната личната лоялност не е достатъчна, напротив, противопоказани са клерикализацията, избирателната ксенофобия, нарушаването на общонационалните правила и принципи. Но най-главното – противопоказана е приватизацията на част от властовите функции на отделно взета територия. В противен случай първите лица във властта, да не говорим за опозицията, няма да се чувстват в безопасност.
 


[1] Сегашният президент на Чеченската република. Той е син на първия президент на републиката Ахмат Кадиров, убит в терористичен акт на 9 май 2004 година.
още от автора
Сергей Маркедонов е доцент в катедрата по чуждестранно регионознание и външна политика в Руския държавен хуманитарен университет, гост научен сътрудник на Центъра за стратегически изследвания във Вашингтон. Текстът е от неговия блог на сайта на „Гласът на Америка”.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”