Български  |  English

Двама братя си говорят

 

Краят на февруари ни дари с няколко пролетно-слънчеви дни, преди март да затисне със сняг половин България. Моментът бе сякаш специално избран за вернисажа на двамата братя Ясен и Артур Панови. Абсурдът на обезоръжаващо пролетното време и усета за обреченост (няма как да се задържи тази пролет) бе подходящ фон за събитието.
Символиката на вернисажа не бе ограничена до времето. Кратката му продължителност (само два дни) бе намек за мимолетността на изкуството в днешния забързан свят. Улови мига! Тук и сега! Утре ще е късно! Самото място бе не по-малко символично: отвореното пространство в бизнес-сграда срещу мола на „България,“ сякаш е мислено за изложбена зала. В действителност обаче е търговска площ, опразнена от предишния фалирал магазин в очакване на следващия кандидат за фалит. Изкуство в пространството, за миг опразнено от суета.
Самият графичен изказ на двамата братя – колкото и различен да е индивидуалният им почерк – е дълбоко натоварен с алегории и метафори. Нещо неизбежно, имайки предвид, че своеобразен духовен баща на Ясен е Макс Ернст, а на Артур (предполагам) – Ян Саудек. Метафориката и елементите на сюрреализъм отварят широко пространство за визуален диалог. Двамата братя работят с близки (смесени) техники с общ знаменател „дигитални технологии“. Комбинирайки традиционните фотографски методи (Артур) и колажи (Ясен) с компютърно модифициране на изображението, двамата изграждат своите причудливи светове, всеки от които допълва другия. Единият е мощно закотвен в депресивната действителност на днешното ежедневие; другият посяга към подсъзнателните ни копнежи и ни потапя в имагинерния свят на сънищата. Единият посяга към пролетта навън; другият го апострофира – не, зима е и ще е за дълго.
Всъщност, изложбата би могла да се назове „Наяве и насън.“ Всяко произведение е код. Артур методично кодира усещания от ежедневието, а Ясен предлага варианти за бягство от него. Затова препратките между отделните произведения са точно толкова въздействащи, колкото и самите произведения. Естествено, всеки обект отразява търсенията, духовния свят и личността на автора – но и зрителят не остава пасивен наблюдател. Изтънчената символика, използвана от двамата братя, оставя достатъчно свобода зрителят да доразвие за себе си податките. Ако пък си позволи лукса да пообщува с изложбата по-дълго от ритуалните петнадесетина минути и усети диалога помежду им – магията наистина се случва.
Даже и да беше само това, вернисажът вече би могъл да претендира за „събитие.“ Типично в стила на съвременните маркетингови стратегии (все пак молът е отсреща…), бъдещите клиенти на бъдещите магазини в превърнатото за два дни артистично пространство получиха артистичен „бонус“. Ясен Панов представи единствения (засега) екземпляр на илюстрираната от него книга на Милорад Павич „Хазарски речник.“ Обсебен от речника след първия му прочит в края на осемдесетте, в продължение на двадесет и две години Ясен живее с него. Не просто го „илюстрира“, а с графичния си изказ го преоткрива отново и отново, за да постигне онова, което самият Павич винаги е мечтаел да бъде. Думите са на сръбската писателка Ясмина Михайлович, вдовицата на Павич, пристигнала специално за представянето на речника.
На фона на мрачното ни ежедневие, изпълнено с убийства, банкови грабежи или просто разпад на държавността, вернисажът бе един светъл лъч. Все пак (и въпреки всичко), творци продължават да правят изкуство. Тук и днес. Утре поредният магазин ще заеме отново пространството, за да ни даде поредната възможност за онанистичен шопинг. А братята Панови? Ще имат време да се приготвят за следващия процеп между минали и предстоящи фалити.
Ще чакам с нетърпение, зареден от изкуството им. И докато чакам, ще си разлиствам каталога. Отново, в унисон с духа на времето, изложбата мигрира във виртуалното пространствона www.facebook.com/izlojba.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”