Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 11 (3068), 20 март 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Моно
Български  |  English

Моно

 
Случвало ли ви се е да водите пред милионна аудитория, да сте в ефира на най-голямата обществена телевизия и да се чувствате самотен. Със сигурност ви се е случвало да видите човек, който изпитва това. През последните месеци в тази роля влиза Ненчо Балабанов.
А случвало ли ви се е да водите пред шепа хора, 20-30 хиляди я се съберат, я не, и да чувствате как ликувате сред тълпата. През последните години в тази роля влизат Григор Лилов и всички знайни и незнайни съратници на телевизионното течение „Скат”.
Всяка събота и неделя актьорите Ненчо Балабанов и Сандра Петрова се превъплъщават във водещи на детското предаване от 7.30 ч. по БНТ „Милион и две усмивки”. Вярвайки, че децата застават пред екрана по волята на възрастните, в БНТ са решили да използват запазената марка в спомените на настоящите родители „Милион и едно желания”. Разочаровани, че не си получават дозата епизоди от класиките „Ласи” или „Бенджи, Закс и Звездния принц”, най-вероятно родителите ще сменят канала и децата им няма да разберат точно от телевизията „Какво е да си авиоинженер?“, „Трудно ли се става барабанист?“, „Кога се е появило първото шоколадово яйце?“. Все въпроси, с които Ненчо и Сандра се стараят да изпълнят образователната функция на телевизията. За родителско съжаление и за телевизионно щастие, „Милион и две усмивки” не е кавър на класацията за най-желани детски филмчета и песни от 90-те. Засега обаче е трудно да се самоопредели точно какво е. И ако екипът изясни какво иска да направи в „детските” часове, нищо чудно това ранно телевизионно време да бъде „разработено” като гледаемо. Само трябва правещите го да спрат да чакат да ги преместят в по-гледано време и да се самосъжаляват как никой не ги гледа.
Докато чака това да се случи обаче, Ненчо Балабанов застава пред телефона си един ден и влиза в образа на министър-председателя Бойко Борисов, имитирайки неговия тембър, интонация, ум... Снима се без специално осветление, без каквито и да е аудиоефекти, „от ръка”; ще кажеш, че Балабанов е спазил целия манифест на „Догма 95”. „Клипчето” бързо събира „лайкове” във фейсбук. И случайно всички телевизии, едно от двете говорещи радиа и особено жълтите вестници забелязват самодееца-имитатор. Следва серия от гостувания в „Тази сутрин” по „Нова тв”, в „Преди обед” по bTV, „Дарик” се забавляват с фейсбук моноспектакъла „Въртяхме като чайки”. Само БНТ не обръща особено внимание на клипчето.
Но онова, което Григор Лилов знае, а Ненчо Балабанов вече подозира, е, че интернет е сладко място, но само телевизията може да те направи известен. И само месец, след като кавърверсията на Бойко Борисов за малко да измести най-гледания в интернет хит „Gangnam style”, Ненчо Балабанов вече е провъзгласен за звезда от ироничния бизнес. Провъзгласен от телевизията, разбира се. Изглежда направо обяснима поканата да сключи договор, наред с Азис и Филип Аврамов, в шоуто „Като две капки вода”, в което звезди се състезават да имитират други звезди. По bTV „България търси талант” насърчава имитирането във всички сфери на живота. Особено гледайки състава на журито.
Така в сезоните на имитациите, Григор Лилов изглежда като уникат с неговото предаване „Директно за икономиката” по телевизия „Скат”. И той го води, сякаш целият (поне мъжки) свят го гледа. Лилов непрекъснато забравя да включи дамите и госпожите в обръщението си към зрителите. Той с охота преразказва книгите си за връзките на Държавна сигурност с днешните управляващи, с подземния свят и с икономическите лидери. Общото между предаването „Милион и две усмивки” и „Директно за икономиката” е, че водещите задават въпроси. И ако децата може и да научат какво е да си авиоинженер, възрастните трудно ще разберат питанията на Григор Лилов защо държавата трябва да финансира театрите, издателите, оперите. Пазарът е регулатор, казва той, и щом Григор Лилов си продава книгите и без държавата, значи няма нужда от финансиране и за другите автори, когато държавата ни е толкова зле. Дали всяка опера трябва да си направи телевизия, за да продаде билетите си? Дали всеки автор трябва да пише за ДС, за да печели от книгите си?
От предаването на Григор Лилов се научаваме да задаваме и въпроса защо Министерският съвет разглежда програма за насърчаване ученето през целия живот, като тя „касае предимно ромите”. „Първото, на което трябва да ги учат, е българският език, защото те не го знаят. (...) Не казвам, че тези програми са излишни, но казвам, че могат да бъдат по-ефективни.” Напълно подкрепям автора и слушайки предаването му, се съгласявам, че програмите не са ефективни и трябва да бъдат прилагани и за поотраснали телевизионни водещи. Нужно е да има специално обучение как да не се вторачват в групи от хора, които не харесват. Предлагам изпитан интерактивен метод среща лице в лице с конкретна личност, който да позволи на Григор Лилов да спре да насърчава подобно антиговорене. За разлика от шоуто на Ненчо Балабанов, шоуто на Григор Лилов прилича на онази „стара опера”, за която пише Бертолт Брехт в „Радиото като средство за комуникация. Реч за функцията на радиото”[1], която тръгва от „пресъздаването на опияняващи състояния, защото по отношение на възприемащия, тя се цели в отделния човек, а от всички алкохолни ексцесии няма по-опасна от тихото пиянство”.
Валери Симеонов и Волен Сидеров вече са разбрали, че нямат нужда от много зрители, имат нужда от „достатъчно” зрители. За Григор Лилов – достатъчно е да купуват книгите му. За Симеонов и Сидеров – достатъчно, за да ги закрепят в Народното събрание, откъдето „анти”-посланията им се препредават от всички медии. Неизвестният доскоро Ненчо Балабанов може да употреби бързо акумулираната от другите телевизии слава, за да научи повече деца как да живеят заедно с другите, как да не заклеймяват, а да сменят ролите си като на игра. А „Милион и две усмивки” да се превърне от предаване, което ни казва „обичайте се”, в предаване, което казва на децата как да се обичат.


[1] Брехт, Б. (2011). Радиото като средство за комуникация. Реч за функцията  на радиото. В: „Когато медиите не бяха постмодерни” (Съст. С. Йотов). София, Агата-А.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”