Думи срещу думи ( литература), брой 11 (3068), 20 март 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: На чаша балканско кафе
Български  |  English

На чаша балканско кафе

 

Катерина Хапсали. „Гръцко кафе”. ИК Колибри, С., 2015
  
Още в началото на тази година дебютният роман на журналистката Катерина Хапсали привлече вниманието на читателите и попадна върху лавиците с най-продавани книги от български автори. Ще се опитам да кажа възможно най-кратко какво привлече и моето внимание към него. След петнайсетинагодишен натиск явлението, което най-общо нарекохме женско писане, попадна в затворен кръг и бързо започна да се самоизчерпва, включително откъм читателски интерес. „Гръцко кафе“ възражда някои от неговите специфични особености, например повествование от първо (женско) лице; пречупване на историята през женска позиция и оценка; фокус върху емоционалното преживяване на социалния опит. Всичко това обаче се появява по начин, който най-„просто“ ще изрека като постфеминистичен вариант на пост постмодерното писане. С други думи, той е „женски“ донякъде, но повече от това се старае да бъде популярен роман. И когато един текст е целенасочено писан така, че да печели сърцата на широката публика, няма защо да го оценяваме от гледната точка и през равнището на критерии, извънположени спрямо жанра, към който принадлежи.
И така, „Гръцко кафе“ има няколко добри попадения. На първо място това е балканската тематика, онова всеизвестно, но парадоксално недоизречено и слабо осмислено усещане за разделена неразделимост на историческия опит, който споделят всички хора от балканския регион. Въпреки драматичните акценти в неговото преживяване откъм женска страна, книгата е изключително коректна, политически коректна биха казали в САЩ, към идеята за обща (балканска) идентичност, за общи корени, поне доколкото са засегнати българо-гръцките етнически отношения. (Истинска смелост бих нарекла опита да се посегне към преосмисляне на българо-турските междучовешки връзки в исторически план.) Интригата е скромна: млада (българска) съпруга преживява катарзис след внезапната смърт на нейния (гръцки) съпруг. В изображението на героите е постигнато типичното, онова, което запълва очертанията на представите за „гръцки мъж“ (виж Зорбас Гърка) и „модерна жена“. Доколко гръцкият мъж изглежда като веселия бохем-гигант Полихронис Георгиу Салис не мога да кажа, обаче модерната жена в образа на повествователката има силно светски черти; героинята е сякаш прекрачила през екрана на някое ТВ предаване за успели дами: с „нюйоркския ми, изтънчен до перверзия стил, с огромните ми огърлици, с ухаещите ми на безбожно скъпи шампоани коси“. На този фон се разгръща истинският сюжет: завръщането на модната руса богиня към грубата, но плодородна почва на нейната родова принадлежност. Около две трети от повествованието е запълнено с разкази за предците и прародителите на героинята Катерина – странни мъже и силни жени, всичко до един белязани със знаците на легендарната изключителност. Ясно е с какво тези разкази привличат съвременния читател: с ексцентричното, дори сензационното в поведението на някогашните българи, с популярния преразказ на исторически събития, с развлекателната травестия на старогръцки митове... Покрай всичко това минава малко незабелязан един типично дебютантски проблем: сюжетът е претоварен с истории. Между тях изобщо не остава пространство, в което въображението на читателя би могло да направи поне известни усилия да съществува. В крайна сметка безбройните лица и събития започват да се сливат, да губят контури в паметта на читателя, която се оказва безсилна да ги удържи в някакъв каузален ред. За честта на популярното писане трябва да кажа, че романът се стреми да изведе и да внуши поредица символи, като се започне с гръцкото кафе, което може да бъде и турско, и сръбско, и македонско, само не българско, и чиято утайка по дъното на чашата е черно-бял образ на човешката съдба.
Катерина Хапсали пише увлекателно, културно, с умение да стилизира традиционни дискурси. Още един път искам да подчертая, при това без всякакъв намек за обвинителност: тя има усет към популярното, модното, светски интелигентното, занимателното за българския читател. Романът й, предполагам, би имал успех и в други страни, особено на Запад, защото предлага сочен образ на това, което се очаква да представляват манталитетът, историята и културата на балканските хора.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”