Съюзът на архитектите в България на 50
По-горе билото, майстори!
Тези дни се отбелязаха 50 години от учредяването на Съюза на архитектите.
Едно проследяване на значението на Съюза за живота на архитектите и за културния климат в България през изминалите години би било дълго и винаги непълно. За едни членуването в него е било формалност, диктувана от обществени принуди, за други – начин за участие и влияние върху обществения живот, за трети – чест и удоволствие, щастливо общуване.
През 80-те години на миналия век, доста преди останалите творчески съюзи да се събудят, САБ се беше превърнал в огнище на несъгласие – там с критично око се обсъждаха градоустройствени идеи и планове, концепции за развитие. Обсъждайки строителните намерения на властите, архитектите обсъждаха критично бъдещето. Те имаха, за разлика от сега, самочувствието, че архитектурата в голяма степен влияе на културата, на човешките и обществените отношения. Прави бяха: наследеният от векове авторитет на благородния занаят, на най-трудното изкуство изискваше висока отговорност, даваше високо самочувствие.
Тази критичност припламва и през последните години – при обсъжданията на градоустройството, например. Но времената са различни – за разлика (парадоксално!) от вчера, днес властта въобще не им обръща внимание
Тези дни бяха белязани за Съюза и с едно друго събитие – последната съдебна инстанция присъди окончателно на Пловдивската митрополия скъпата и голяма творческа база на архитектите „Свети Кирик”. Това събитие като че ли иде да потвърди абсурда в днешния архитектурен живот – властта, инвеститорите са ласкави към отделния архитект, той проектира според вкуса им. Когато обаче отделните архитектурни мнения се обединят, те предизвикват враждебност с желанието си да гледат на професията с високите критерии за художественост и обществена полезност.
Надяваме се в битките високите критерии да надделяват – искрено желаем това на членовете на Съюза на архитектите в България.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
