Честито! , брой 11 (3068), 20 март 2015" /> Култура :: Юбилеи :: Йорданка Стефанова на 60
Български  |  English

Йорданка Стефанова на 60

Трудните истини на Йорданка Стефанова

 
В Сатиричния театър, където още активно и успешно играят Стоянка Мутафова и Никола Анастасов, Йорданка Стефанова спокойно може да мине за млада актриса. Така че нейната 60-годишнина, която е поводът за тези думи, е някак изненадваща, преждевременна, неуместна.
Помня я още от първата й роля – Албена в „Албена” на Сливенския театър (дебют и на режисьора Пламен Марков). Вече толкова години – все същата талантлива отдаденост, впечатляваща всепосветеност на театъра, все същото неукротимо желание да изпробва различни пътища и пътечки в театъра. Тя спокойно и заслужено може да играе „звездата” на трупата на Сатирата, но очевидно това изобщо не я блазни. До неудобство скромна, леко загледана някъде зад рамото ти, тя търси неизпробваното, а не скандала, търси новите предизвикателства, а не гарантираните успехи. Може да я видите и при най-младите, едва прохождащи в професията режисьори, в най-неочаквани и екстремни театрални опити. Тя, която позна успеха още в началото на кариерата си, сякаш знае, че истинското е вечно непостигнато, съвсем близко, но изплъзващо се. Другото е просто театрална суета.
Дана, както предпочита да се обръщат към нея, е актриса на разтревожеността. Дори дишането й е някак тревожно, задъхано. Всяка произнесена от нея дума или фраза ни внушава, че сме свидетели на един провалящ се свят, на предстояща катастрофа, на смъртта на някакво крехко, мимолетно, но страшно важно чувство, свидетели на невъзможното вече безгрижие и простодушие. Нейните персонажи сякаш нямат детство, щастливи мигове, светли дни. Те обитават мрачните подземия на духа и бита, те развълнувано живеят драмите ни, но не ни залъгват, че всичко това ще премине. И едновременно с това, те са силни и тъжни. Силни, защото как иначе ще издържат собствените си отношения със света. Тъжни, защото може би не умеят или не искат да бъдат други…
Сигурно не й е лесно да живее и работи така. Но, честно, често й завиждам. Защото тя е себе си в театъра. За колцина могат да се кажат тези думи!
Бъди щастлива, здрава и още много години ни дарявай от сцената с трудните си истини.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”