Думи срещу думи ( литература), брой 10 (3067), 13 март 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Малкият народ в голямата война
Български  |  English

Малкият народ в голямата война

 
Софи Оксанен. „Когато изчезнаха гълъбите“ (Kun kyyhkyset katosivat, 2012). Превела от фински Росица Цветанова. ИК „Персей“, 2015. Цена 14 лв.
 
Естония, 1941. Червената армия отстъпва пред Вермахта, прилагайки тактиката на опожарената земя. В естонските градове цари объркване, съпроводено с плаха надежда – след бързата и брутална съветска окупация, немците са посрещани като освободители, но все пак с едно наум. Мобилизирани естонци има и от двете страни на фронтовата линия; и постепенно усещането за пълна несигурност превзема страната, включена в рамките на райхскомисариат Остланд. На този фон се разиграва историята на Роланд, Едгар и Юдит. Първите двама отрано си разпределят ролите на доблестен герой и коварен злодей: Роланд прави всичко възможно, за да помага на своите сънародници, независимо дали заплахата над тях идва от запад или от изток, докато Едгар сменя самоличността си и се превръща в нацистки агент. Превъртаме до 1963: ролите са все така ясни. Едгар вече пише пропагандни брошури в услуга на съветската власт и провежда частно издирване на Роланд, който продължава да се укрива някъде в Естония. Между двамата братовчеди стои неизяснената смърт на годеницата на Роланд; стои също Юдит, чийто провален от самото начало брак с Едгар продължава някак да се влачи в сивота и отчуждение. Но добре, че е Юдит – защото нейният персонаж крепи романа на крехките си рамене.
Ако днешна Финландия има литературна звезда, това несъмнено е Софи Оксанен, превзела литературните подиуми с провокативните си сюжети, но също така с екстравагантния си външен вид и нахаканото си поведение (макар че на Софийския литературен фестивал през декември я видяхме вече поукротена). След шумния успех на „Чистка“, този неин четвърти роман, за който говорим, е също преведен на ред езици и шумно акламиран: в мрежата могат да се прочетат цитати от авторитетни издания, макар че, за съжаление, пълният текст на рецензиите не е достъпен. А би ми било любопитно да се запозная с тях, защото ми се струва, че „Когато изчезнаха гълъбите“ е много здраво прехвален. От материята, с която работи, би могло да се получи далеч по-силно и смислено литературно произведение.
Не че замисълът на романа е скромен. Той се прицелва във високата литература, като в същото време желае да спечели и по-широка аудитория; изпробва модернистки техники като асансьор към високите етажи, но в основата си има непретенциозна фабула и тема, която винаги привлича интерес. В общи линии, книгата на Оксанен се опитва да фрагментира повествованието на историческия роман. Понякога се получава: например когато обидната забележка е директно последвана от „кадър“ със счупена чиния и лежащ на пода мъж с окървавени зъби. Но доста често резултатът е просто объркване, което няма някакъв особен положителен ефект.
Романът на Софи Оксанен някак като че ли разчита, че самата му фабула, поместена в болезнена историчност, ще е вече достатъчна, за да спечели читателите. Но трагизмът е затиснат от бита; моралните измерения на героите – с изключение на Юдит – са заковани в самото начало и оттам нататък постъпките им са самоочевидни; а неловката фрагментация не спомага за увлекателност. Все пак, повествованието определено има своите силни моменти. Сцените от периода на немската окупация са динамични, грабват вниманието и извикват въздействащата атмосфера на военновременен хаос, в който обикновените хора търсят мястото си, а противоречивите събития поставят на изпитание принципите и лоялностите им. Именно тук израства ярко образът на Юдит, която със сигурност е най-живият и завършен персонаж в романа. Можем само да съжаляваме, че това умело и вдъхновено писане не се разпростира върху цялото произведение. И че финалът е потискащо предвидим далеч преди средата на книгата.
Изказът на места също звучи тромаво. Срещнах подобни оплаквания и от английското издание, така че причината може би си е в оригиналния текст. Росица Цветанова е сериозен преводач с голямо бъдеще и трудът й заслужава уважение – но тъкмо затова българският превод трябваше да мине през внимателен редактор, който да отстрани, например, някои неуместни лексикални употреби, като „котлети от бял дроб“ или „ще огъват покупките в хартия“.
Не бих определил този роман като провал и дори подозирам, че може да си намери читателите в България. Но между мащаба на похвалите и реалните му достойнства има сериозно разминаване. Поне е важно да знаем, че подобни разминавания стават не само в тясно поле като нашето, а и навън, в големия свят.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”