От пръв поглед ( кино), брой 9 (3066), 06 март 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Извънредната Джулиан Мур
Български  |  English

Извънредната Джулиан Мур

 
„Все още Алис” (Still Alice), 2014, САЩ/Франция, 99 минути, режисьори: Ричард Глацър и Уош Уестморленд; продуценти: Джеймс Браун, Памела Кофлър, Лекс Луцъс; сценарий: Ричард Глацър, Уош Уестморленд (по романа на Лиса Дженуова; оператор - Денис Льоноар, музика - Илан Ешкери, в ролите: Джулиан Мур, Кристен Стюарт, Алек Болдуин, Кейт Босуърт, Хънтър Париш.
Награди: „Оскар”, „Златен глобус”, BAFTA и др. за женска роля на Джулиан Мур.
В програмата на 19. София Филм Фест
 
В сардоничната разправа с Холивуд „Карта към звездите” на Дейвид Кронънбърг, Джулиан Мур изигра откачената звезда Хавана Сегранд и получи Награда за женска роля в Кан м. г. Но не тя й донесе първия „Оскар”, а драмата „Все още Алис”, където е „отличничката” Алис Хауленд, внезапно заболяла от Алцхаймер. Полюсни роли, които доказват извънредността на Джулиан Мур. Ексцесиите на безскрупулната Хавана срещу обречеността на перфектната Алис. Прочее, и двете са белязани от отчаяност. И по различен път стигат до физиологични крайности.
Алис Хауленд е красива на 50, професор по лингвистика в Колумбийския университет, съпруга на учен (Алек Болдуин), майка на три пораснали деца... Интелигентна, еманципирана и амбициозна, тя властва в семейството. Не успява да намери общ език само с най-малката си дъщеря Лидия (Кристен Стюарт), която мечтае да стане актриса и се пробва в Чехов. За майката това не е сериозен избор. Дъщерята обаче настоява на своето, поддържана от бащата.
Един ден, докато прави обичайния си крос, Алис се изгубва пред университета. После й се изплъзват думи. Отива на лекар. Диагнозата е чудовищна – наследствен Алцхаймер. Какво се случва, ще разберете, гледайки филма.
Екранната версия на бестселъра на психолога Лиса Дженуова е безспорно вълнуващ, но някак типично гланциран американски филм. Изследвайки съсредоточено реакциите на Алис и семейството й в стадиите на коварната болест и взетите решения, режисьорите представят колкото разпадащ се свят, толкова и бодър оптимизъм. Самата екстремна ситуация, сполетяла героинята и близките й, предполага по-радикално внушение. Друг е въпросът, че, както сподели Джулиан Мур по време на „Оскар”-церемонията, самият Ричард Глацър страда от същата болест. Чудесно се справят с ролите си и Алек Болдуин, и Кристен Стюърт, но филмът си заслужава гледането най-вече заради Джулиан Мур – тя изгражда цялата тревожност на амплитудата от жизнерадост до отчаяние, от воля до бяс, от находчивост до изгубеност.
Що се отнася до Алцхаймер, дегенеративността на постепенно пропадащото „аз” неведнъж е експлоатирана в киното. За мен най-силното й присъствие е в британския „Айрис” (2001) на Ричард Еър, създаден също по книга – на Джон Бейли, верния съпруг на голямата Айрис Мърдок, а Джим Броудбент има „Оскар” за неговата поддържаща роля. Болестта е важен сегмент от сюжета и в също „Оскаро”-овия (за чуждоезичен филм) ирански „Раздяла” (2011) на Асгар Фархади, където бащата на главния герой е болен от Алцхаймер.
Тазгодишните награди „Оскар” за главна женска и мъжка роля отидоха, както често се случва, при актьорски превъплъщения в неизлечимо болни хора (да припомня, че Еди Редмейн спечели с образа на Стивън Хокинг в британския „Теорията на всичко” на Джеймс Марш). Заслужиха си ги.
Разбиваща е 54-годишната Джулиан Мур във „Все още Алис”, но още по-разбиваща е в „Карта към звездите”. Само че този филм е толкова зверска сатира на Холивуд, че на фона му дори безкомпромисният „Бърдмен” на Иняриту изглежда погалване. Той, за щастие, победи на „Оскар” с 4-те най-престижни статуетки, а „Карта към звездите” бе предизвестено елиминиран.
За разлика от него, „Все още Алис” е тук - в програмата „Киното днес – големите майстори” на 19. София Филм Фест.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”