Ходене по буквите
Рьоне Шар. „Поезия. Избрано“. Превод от френски Златозар Петров. ИК „Критика и хуманизъм“, С., 2014, цена 15 лв.
Рьоне Шар е между най-големите поети на ХХ век. Във всеки ред от неговите стихотворения елегантните метафори се запознават една с друга, внимателно се опознават, после се ухажват, а в целувките им присветва ухапване. Митичният Шар гради от думи олтар за поезията, в който Поетът не задържа онова, което е открил. Записал го, той го изгубва скоро. В това е неговата новост, безпределност и опасност. Всъщност, всеки ред предизвиква да гадаем заедно тайните на собственото ни битие. И читателят сам става поет. Великолепен превод на Златозар Петров.
Фернандо Песоа. „Фернандо Песоа“. Подбор, превод и предговор Румен Стоянов. ИК „Огледало“, С., 2014, цена 8 лв.
Неговият мистицизъм всъщност е нежеланието му да знае, желанието да бъде нищо: „Той е живеене, без да мисля за това.“ Самият преводач, големият Румен Стоянов, се пита как е възможно Песоа да е направил това, което е направил, човешки постижимо ли е то... Нещо повече, Стоянов въвежда в предговора си фигурата на българската поетеса Нора Митрани (1921-1961), която от 1930 г. живее в Париж, а майка й загива в Аушвиц. Сюрреалистка, троцкистка, католичка, описва я преводачът. Тя превежда Фернандо Песоа на френски. Тя запознава бъдещия нобелист Октавио Пас с творчеството на загадъчния португалец... Днес за нея не знаем почти нищо. „Яд ме хваща, че не съм донесъл миналото, откраднато в джоба!!!“, ще добави Песоа към моя яд и любопитство коя е тази жена, която сама се превръща в стихотворение на гения.
Розалия де Кастро. „Галисийски песни“. Превод Цветанка Еленкова. Издателство „Смол Стейшънс“, С., 2014, цена 10 лв.
Розалия де Кастро е смятана за родоначалница на галисийския модернизъм, а датата на публикацията на прочутите „Галисийски песни“ – 17 май 1863, днес е обявена за Ден на галисийската литература. Нейната поетика е сочна и мрачна – тя черпи силата си както от дълбините на песенния фолклор, така и от тесните места в католическата религия. Възторг и униние, любов и смирение, шумна разтерзаност и спотаени мисли, земни и божествени пейзажи в човешкото сърце. Цветанка Еленкова свързва делото на Розалия де Кастро с лирическото своеобразие на Пенчо Славейков и Елисавета Багряна. С „Галисийски песни“ можем да се приближим още по-плътно до живите корени на дуендето.
Ферида Дуракович. „Дълга е нощта“. Подбра и преведе от босненски Христо Попов. ИК „Панорама“, С., 2014, цена 9 лв.
Книгата на босненска поетеса съдържа стихотворения от различни години. И е вълнуващо да следиш разликите между тези произведения, писани преди войната, и онези, написани през нея, всъщност от нея. Как разточителството на таланта бива обрано от историята. И как всъщност другото име на историята е смъртта. Като при всички неподправени поети, и у Дуракович няма никакъв флирт с очакванията на западния читател, само сурово назоваване – пред себе си - на истината. След като целият финес и ерудиция са станали излишни. И единствено потребни.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
