Уроци по скулптура
Емил Попов и ученици, галерия „Арте”, 27 януари – 10 февруари 2015.
По идея на професора по скулптура Емил Попов най-новата му изложба в галерия „Арте” не е самостоятелна, а споделена със седем от неговите ученици (някои наскоро завършили, други още студенти). Този подход е бил стимулиращ и за двете страни като възможност за представяне на посоките на търсене в общия процес на работа. Попов определя този процес като двустранен, тъй като и той самият винаги научава по нещо от общуването със своите ученици. За него творческият процес е по-скоро резултат от собствени открития, отколкото насаждане на някакви конкретни уроци. И може би именно в това откриваме призванието на големия учител – в зачитането на всяка индивидуалност, в предоставянето на свобода и постигането на резултати чрез общуване и споделяне. А дали преподавателят е успешен, най-ясно личи от изявите на неговите ученици и от способността им да виждат, тълкуват и изразяват света по свой собствен начин.
Резултатът от следваната от Емил Попов философия проличава от изложеното в галерия „Арте”. Макар изложбата да има единно излъчване, всеки автор показва своя посока и отношение към формата и материала. Обединяващата линия е изборът при всички да се интерпретира човешката фигура, овладяването на която е една от основите на академичното образование у нас. Освен пластики, са включени и рисунки.
Защо човешка фигура? – може би защото това е един от вечните проблеми в изкуството, но не само като очертания, а и като носител на определени философски и психологически натрупвания във времето от Вилендорфската Венера до днес. Според професора, работата с човешката фигура точно по този начин е важен етап при формирането на художника, тъй като все пак има някои задължителни уроци, през които трябва да се мине, и един от тях е овладяването на пластицизма, на енергията, излъчвана от историческите напластявания по българските земи.
В повечето от представените скулптури (цели фигури, торсове, бюстове и глави) формата е представена реалистично като самостоятелен обект или в композиция от няколко елемента. Използваният материал е глина и метал (месинг). Единственият по-краен подход е този на Мартиан Табаков, показал заедно с голямоформатни експресивни рисунки и няколко обекта, запечатали едва забележимо човешки белези, въпреки агресивната деформация, на която са били подложени. В другия полюс е изящната детска фигура от месинг на Мартин Трифонов, макар че изяществото тук не е обвързано с детайл и филигранност, а по-скоро с обобщена изваяност на цялостната форма с един-единствен акцент – дантелата на фина илюзорна рокля.
Фигурата на Калина Димова е изведена до знак, който можем да отнесем до фолклорните мотиви, а това е подчертано от съпътстващата я рисунка на танцуващи в носии. Антон Цанев е заложил на движението и психологическото състояние, подчертани от ефекта на патинирана и чиста форма. Състоянието е водещо и при замислената седнала фигура на Анна Димова, която посреща посетителите на входа. Способността на Диан Димов да предава формата обобщено, чрез енергията на релефната, пулсираща повърхност, откриваме в няколко негови женски фигури и глави. А малките фигурки на Милена Григорова са подобни на идоли, но много по-различни от тези на нейния учител. Две от глинените Венери с праисторическо излъчване на проф. Емил Попов откриваме в началото на експозицията, а други две приведени фигури подчертават в края общия кръговрат в изложбата.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
