Ходене по буквите , брой 2 (3059), 16 януари 2015" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Андраш Петьоц. „Чужденци“. Превод от унгарски Мартин Христов. Издателство „Ерго“, С., 2014, цена 12 лв.
Подзаглавието на романа, публикуван през 2007 г., гласи: Тридесет минути преди войната. Унгарският нобелист Имре Кертес заявява, че той се чете на един дъх. Дали този дъх е последният? Последният европейски дъх? В „Чужденци“ на Петьоц - почит към „Чужденецът“ на Камю, а аз бих търсил родство и с аскетичните антиутопични конструкции на Дж. М. Кутси - майка и дъщеря скитат във фантасмагорично пространство, учейки се да прикриват своята идентичност, за да съхранят живота си. Всички се опитват да говорят правилно официалния език на държавата, за да не бъдат хванати. Ние не научаваме много-много за тяхното минало, но веднага научаваме, че чужденците нямат бъдеще, че целият свят вече е на чужденци. В територията, където двете усядат, има чужди войници, които говорят завалено, може би с руски акцент. Има и варвари, всеки ден още и още варвари, които носят мюсюлмански имена, бради и забулени коси. Дъщерята, която разказва, не разбира всичко, което се случва – и „Чужденци“ постепенно зазвучава като притча. Майка й я приучва да приеме физическото и сексуалното насилие – само и само да оцелеят. Но един ден пианистката е убита, после Културният дом в селището е взривен от нашествениците, майката загива, на първия учебен ден терористи вземат заложници в училището... Домът на пастора, приютил момичето, вече не е сигурен заслон. Културата, образованието, религията не могат да ни спасят, заявява този стегнат роман, който през цялото време се движи уверено на ръба на политическата коректност. Въпросът е дали „Чужденци“ е антиутопия – или вече е класически реализъм, който отказваме да приемем насред войната... На премиерата на романа в София, по време на Международния панаир на книгата, Андраш Петьоц сподели с публиката спомените от своето детство, подхранили с отровата си сюжета на „Чужденци“: за него продължава да е смайващо и едновременно потискащо досами собственото му унгарско училище да има съветска казарма. Зад образа на 8-годишната героиня прозират чертите на собствената му дъщеря – нейното лице гледа в упор от всички издания на „Чужденци“ по света. Бащинските страхове за момичето всъщност режисират текста: ами ако на първия учебен ден я посрещнат не учители, а терористи с маски? Според Андраш Петьоц, най-голямата трагедия на ХХI век до този момент е вземането на деца заложници в Беслан. Това разбиране за най-новата история обяснява и неговата идея фикс: днес навсякъде живеем във война – война срещу цивилизацията. Затова той отказва да конкретизира политики и религии, и държави в текста си. Не само този отказ обаче ражда тайнствеността на повествованието – другият начин на „Чужденци“ да произвежда загадки е сблъсъкът между официален и неофициален език. Централните персонажи не могат да говорят на своя собствен език и романът изследва именно тази форма на потисничество. Андраш Петьоц вече е написал продължение на своя роман, в което описва преживяванията на своята избягала в „свободния свят“ героиня. Но дали той действително е свободен?
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”