Български  |  English

Българите – сред най-информираните по евротеми

 
В края на декември информационното бюро на Европейския парламент у нас и фондация „Медийна демокрация“ представиха акценти в европейските теми в българските медии през 2014 г. В пресконференцията, провела се в Дома на Европа (ул. „Г. С. Раковски“ 124) в София, участваха Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация“, Николета Даскалова, експерт от фондацията, и Теодор Стойчев, и. д. ръководител на Информационното бюро на ЕП. Направеното изследване обхваща национални всекидневници, седмичници, списания, регионална преса, онлайн медии и частични наблюдения на електронните медии - БНР, Дарик, БНТ, Нова телевизия, bTV, ТВ 7 и Bulgaria On Air – общо над 22 200 информационни единици, посветени на дейността на Европейския парламент. По-важните изводи са следните:
- Резултатите от европейските избори отключиха много бързи развития във вътрешнополитически план – за първи път у нас се видя каква голяма роля могат да имат изборите за ЕП по отношение на вътрешната политика - поради голямата разлика, която се получи на евровота между първата и втората политическа партия, се получи дисбаланс, довел до оставка на правителството на Орешарски.
- Изборната активност у нас бе под средната за ЕС – около 35-36% при 42.5% за ЕС. При следизборно социологическо проучване, проведено от TNS – водеща изследователска агенция в Югоизточна Европа, у нас бе регистриран голям отказ от гласуване за ЕП при най-младата възрастова група – между 18 и 24 години. В България само 27% от тази група са гласували, независимо от факта, че именно тя споделя най-позитивно отношение спрямо съществуването на ЕС.
- Важна разлика в причините за отказ от гласуване за ЕП в България в сравнение с другите европейски страни е разочарованието от политиката - у нас този мотив за негласуване е заявен при 38% от анкетираните (според TNS), а в ЕС - средно при 23%.
- У нас се наблюдава парадокс – независимо от факта, че българите сравнително по-рядко гласуват за ЕП, отколкото средно в Европа, те са сред най-информираните граждани в ЕС - 65% у нас заявяват, че са получили достатъчно информация за формиране на своя избор за евровота, при средно 57% от гражданите на ЕС. Освен това, 68% от запитаните у нас отговарят, че са запомнили медийните послания, насърчаващи гласуването за ЕП, докато средно в ЕС този процент е 65. За отбелязване е, че интензивността на информационните кампании за евроизборите у нас е нараснала с 23% спрямо 2009 г.
- Преди евроизборите (на 25 май у нас) има свръх насищане с европейски теми в онлайн медиите, а след тях – в печатните издания. Причината е, че по време на официалната агитация за евроизборите основният канал за информация са онлайн медиите (там е концентрирана 74% от информацията).
- По отношение медийното присъствие на новите европейски депутати за периода от юни до декември, на първо място е Сергей Станишев от БСП/ПЕС (с 1374 информационни единици), следван от Николай Бареков от „България без цензура“/Европейски консерватори и реформисти (със 707 информационни единици), като за разлика от Станишев той е цитиран много повече – т.е. Бареков говори повече. На трето място е евродепутатът „за кратко” Томислав Дончев от ГЕРБ/ЕНП (с 481 информационни единици). Следват Илияна Йотова от БСП/ПЕС (с 387), Ангел Джамбазки от ВМРО – „България без цензура“/Европейски консерватори и реформисти (с 359), Мария Габриел от ГЕРБ/ЕНП (с 342), Емил Радев от ГЕРБ/ЕНП – (с 283) и Искра Михайлова от ДПС/АЛДЕ (с 282), Момчил Неков от БСП/ПЕС (с – 256), Георги Пирински от БСП/ПЕС (с 240). Характерно при всички евродепутати е, че в първите месеци на своя мандат в ЕП следват общ модел на медийно присъствие – обявяват конкурси, срещат се с обществеността на регионално ниво, откриват информационни центрове. Но в сравнение с предишния мандат на парламента, сега промяната в състава на българските представители води и до промяна на част от обговаряните теми. Например, по темата за бюджета на ЕС в момента се правят по-малко персонални коментари за разлика от оценките на Ивайло Калфин в миналия парламент, но това се компенсира от правни коментари от нови лица като Емил Радев.
- По отношение медийното присъствие на големите европейски партии, първа е ЕНП с 4123 информационни единици, следвана от ПЕС (с 3220), евролибералите от АЛДЕ (с 893) и Европейските консерватори и реформисти (с 424 информационни единици).
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”