От пръв поглед ( кино), брой 2 (3059), 16 януари 2015" /> Култура :: Наблюдатели :: Уди Алън като илюзионист
Български  |  English

Уди Алън като илюзионист

 

„Магия в полунощ“ (Magic in the Moonlight), 2014, САЩ, 97 минути, сценарист и режисьор – Уди Алън, продуценти: Лети Аронсън, Стивън Тенънбаум, Едуърд Уолсън; оператор – Дариус Конджи, художник – Ан Сийбъл, в ролите: Колин Фърт, Ема Стоун, Саймън Макбърни, Марша Гей Хардън, Айлийн Аткинс, Джаки Уийвър, Хамиш Линклейтър, Катрин Маккормак, Уте Лемпер.
Разпространява А плюс филмс
Поредният филм от Киномания е на екран.
 
Берлин, 1928, театър, представление на британския илюзионист Станли Крофърд/Вай Лин Су/ (Колин Фърт). Дегизиран като китаец, той прави изкусни фокуси. Шоуто е успешно, ала той е недоволен. Пристига старият му приятел и колега Хауърд Бълкън (Саймън Макбърни) и на чаша скоч му разказва за млада американка у елитното британско семейство Катлидж на Лазурния бряг, която твърди, че е медиум и е завъртяла ума на майката и сина. „О, не, поредната шарлатанка“, възкликва Станли Крофърд – най-добрият разкривател на медиуми-измамници. Хауърд го моли да отиде там и да я наблюдава. Мистър Крофърд зарязва ваканцията в Галапагос с очарователната си годеница Оливия (Катрин Маккормак), която твърди: „Ние сме перфектната двойка“. Яхва колата си. Пристига на Лазурния бряг. Огромните очи на червенокосата Софи Бейкър (Ема Стоун) са с цвета на морето, усмивката й – щедра като слънцето. Почти всички вярват в нейните „ментални вибрации”. Но „гениалният” Станли Крофърд, когото тя моментално разкрива, макар и представен като мистър Таплинджър, е скептик. Сред спиритични сеанси, дамски утехи, атеизъм, дъжд, романтика, уиски и джаз се провира актуалната сянка на д-р Фройд, чийто последовател е съпругът на сестрата Катлидж, чийто пък брат (Хамиш Линклейтър) мечтае да се ожени за Софи, подрънква на укулеле и й устройва фалшиви серенади. Високомерният мизантроп Крофърд пък й препоръчва Ницше, често цитиран в аристократичното общество. Развоят е предвидим.
Явно, на Уди Алън не му е било достатъчно културологично-носталгичното „телепортиране” в 20-те години на ХХ век от „Полунощ в Париж” (вж. „Култура”, бр. 38 от 2011). И след депресивно съвременната реплика към „Трамвай желание” „Син жасмин” (вж. „Култура”, бр. 41 от 2013), е решил хем да се разположи удобно в това лудо десетилетие на френската Ривиера, хем да се върне към романтичния фарс, чиято най-ниска точка реализира с „Всеки казва „обичам те“ (1996). На разпространителите пък им се е приискало новият филм да постигне успеха на „Полунощ в Париж”, та са си позволили повторение в превода на заглавието.
„Магия в полунощ” на 79-годишния майстор на интелектуално-издевателския хумор е шумен и лежерен - озъбен е само Станли Крофърд, но и той е сломен, а и напълно търпим с великолепието на Колин Фърт. И, макар случващото се да е елементарно и често възглупаво, атмосферата на бохемско ретробезгрижие е лъчиста, а актьорите – прекрасни, както обикновено при Уди Алън. Но голямата изненада е чудесното изпълнение на Ема Стоун – нейната героиня е най-очарователната шарлатанка, виждана напоследък.
Да вадиш всяка година филм на тази възраст си е запазена марка на Уди Алън. В този показва изкусност, подобно на собствения си герой-илюзионист. А следващият му филм е за фрустриран професор по философия с Хоакин Финикс и отново Ема Стоун. Живот и здраве, тази година на Киномания вероятно ще го видим.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”