Отворено писмо относно монумент 1300 години България
до президента, премиера, министъра на културата и кмета на София по повод решението за демонтиране на паметника пред НДК и преместването на части от него в Южния парк
40 общински съветници срещу монумент „1300 години България”.
Багери и взрив за няколко милиона минават през един от най-големите съвременни български скулптори Валентин Старчев, както и през имиджа на авторското право, през гласа на по-голямата част от българските скулптори, художници, архитекти, различно мислещи хора. Това се случва пред очите на българските студенти и българското общество, на което се казва, че няма достатъчно пари за образование, здравеопазване и т.н. Получава се познато: да се отстранят физически различно мислещите (! без коментар). Не единствено и не за пръв път. След дългогодишни дебати, обещания – напразно. С аргумент за войнишкия паметник, който безспорно трябва да се възстанови, за което има решение от преди няколко години, без да се прави това абсурдно разрушение на монумента. С аргумент, че хората не го харесват (или руината, която той е сега) след интернет допитване.
Разделиха ни отново на ТЕ и Хората (разбирай народа 7+2 милиона).
С негодувание и болка отново казвам, ние сме част от този народ и му служим така, както и те (40-те +).
Обществената собственост би трябвало да се разбира, като собственост на обществото – респективно народа. Направеното от българската държава (1300-годишна) от българските творци със средствата на българския народ не може да се превръща в политическа игра. Защото няма как да изградим духовни ценности, имидж на националното ни самочувствие и самоуважение.
40 общински съветници (с какъв професионален ценз по проблема?) срещу монумент „1300 години България”.
Искаме да чуем гласът Ви! Моля!
Какво завещаваме на България 1333 години по-късно?
Емил Попов,
професор по скулптура, НХА
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
