Енигма, Тюринг, Къмбърбач
„Игра на кодове“ (The Imitation Game), 2014, Великобритания/САЩ, 133 минути, режисьор Мортен Тилдум, продуценти: Нора Гросман, Айдо Островски, Теди Шварцман; сценарий Греъм Мур (по книгата „Алън Тюринг: Енигма“ от Андрю Ходжис), оператор Оскар Фаура, художник Мария Джуркович, музика Александър Деспла, в ролите: Бенедикт Къмбърбач, Кийра Найтли, Том Гудман-Хил, Тъпанс Мидълтън, Рори Кинер, Марк Стронг, Матю Гууд, Чарлс Данс, Хана Флин.
Награди и номинации: 5 номинации за „Златен глобус“ и още 57, 34 награди, включително Голямата награда от Торонто (на публиката).
Разпространява Форум Филм България
Премиера – 2 януари 2015 г.
Напоследък е възобновен интересът на киното към Втората световна война. Резултатите често са съмнителни. На Киномания гледахме два сериозни филма за съдбовни ходове срещу Хитлер: „Дипломация“ на Фолкер Шльондорф, посветен на спасяването на Париж (вж. „Култура“, бр. 38 от 2014), и „Игра на кодове“ - на бляскавия математик и изобретател Алън Тюринг, разбил кодовете на Енигма. Първият си замина, но вторият е по екраните.
Преди „Игра на кодове“ има поне няколко филма на тема шифровата машина Енигма. Изобретена в Германия през 20-те години на ХХ век, тя се превръща в легенда на Вермахта по време на Втората световна война. Немците смятат, че е недостъпна за криптоанализаторите, но още през 1932 поляци и французи успяват да разчетат шифрите. На този успех е посветен полският филм „Операция Енигма“ на Роман Вьончек. След 1938 германците променят принципа на функциониране на Енигма и кодовете й се сменят ежедневно. През 1941 се намесват англичаните.
Въодушевяваща е лекотата, с която младият математик и особняк Алън Тюринг (Бенедикт Къмбърбач) решава теста на командира от британската армия Денистън (Чарлс Данс). Става част от свръхсекретен отряд от блестящи умници в Блечли парк, които трябва да разбият кодовете на немските военноморски сили. Впоследствие, с намесата на Чърчил, Тюринг е начело на отряда. Но така и не спечелва доверието на Денистън. В групата има и жена – красивата и свободолюбива Джоан Кларк (Кийра Найтли). С Тюринг стават възможно най-близки.
Мъчително, ала непоколебимо той върви напред – и към върховното си изобретение, предвестник на съвременната информатика, и към човечността в отношенията, в началото немислима. И все пак, той не е като другите. И въпреки че ускорява края на войната, да си гей през 1952 в Англия е престъпление. Не само подвигът - животът на Тюринг е прекършен. „Игра на кодове“ е важен преди всичко с изваждането от забравата на този гений с трагична участ.
Прочее, през 2009 е създаден документалният филм Decoding Alan Turing на Кристъфър Ракстър. Същата година премиерът на Обединеното кралство Гордън Браун се извинява официално за унижението, на което държавата е подложила Тюринг, а през 2013 кралица Елизабет II го помилва посмъртно.
Структуриран в различни времеви пластове и решен като драматичен трилър, „Игра на кодове” удържа напрежението от начало до край. Показва мъченичества и еуфории, съмнения и находки в низ от екстремни ситуации. Социално и екзистенциално се преплитат в сложен възел от зависимости. Войната и предразсъдъците са фон за представянето на Тюринг – колкото стабилен в своите теории и знания, толкова лабилен в житейската си реализация. Бенедикт Къмбърбач е почти неизменно в кадър. Интелигентната му пленителност озарява филма. Дори да ви изглежда демоде, въздълъг или сухарски, харизмата на Къмбърбач сломява недоволството. С тази роля потвърждава, че е от най-талантливите актьори на времето ни. След като влезе в кожата на Шерлок Холмс в сериала „Шерлок”, сега в „Игра на кодове” увековечи Алън Тюринг. Като нищо на първо време може да вземе „Златен глобус” за мъжка роля.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
