Телевизионното ТКЗС
Особеното свойство на Новата година като празник е, че не би трябвало да я преживяваме втори път поне в рамките на една година.
24-часовата програма разчита на повторяемостта. Най-важният момент е зрителите да знаят какъв е принципът на повторяемостта. А дали излъчено предаване ще видим след 12 часа или след седмица, знае само редящият телевизионното разписание.
Застояването пред екрана по празниците всяка година показва две сигурни тенденции. Първата, „Сам вкъщи“ и „Умирай трудно“, са нещо като филми-манифести на анти-цифровизацията. Изборът им превръща и без това илюзорното програмно многообразие в телевизионно ТКЗС, в което тази година газихме сред лепкавата комедийност на националните телевизии, избрали да забавляват със съревнованието между „Шоуто на Канала“ (БНТ), „Комиците“ и „Шоуто на Слави“ (bTV) и „Господари на ефира“ („Нова тв“) и филмовите клишета на кабелните телевизии. БНТ водеше предимно с архива си, тъй като навършва 55 години и има по-голям запас от кадри, от които да повтаря в програмата си „55 новогодишни мига от вашия живот“. За Нова година обаче някои от „малките“ телевизии пазеха „големите“ си кинофилми (от 2011 и 2012 г.), които да излъчат за първи път. Така повторяемостта на киносъбития отпреди две-три години, обявявани от телевизията като топ филмови събития сега, навява спомени какво си преживял тогава и как изглеждат тия години сега.
И втората тенденция е, че повторенията са планирани през нощта. Това е алтернативното време, според тв специалистите, за тези, които са пропуснали първото излъчване. Да изгледаш докрай (макар и красиво заснетия) „Баария“ на Торнаторе в следпразнично настроение е почти възможно. Но да ти го предложат през нощта е почти като да ти пуснат еротичен филм на забавен каданс, смятайки, че така пълнят повече време в програмата. Нова година е един от празниците, който най-ярко показва как телевизиите пълнят програмите си, като че се разтягат като ципата на телевизионни кренвирши.
А Нова година оригинално преживяване ли е? Дори Новогодишният празничен концерт на Виенската филхармония вече не се преживява само на 1 януари. Има три издания и се продават билети и за 30, и за 31 декември, но телевизиите, които са част от Европейския съюз за радио и телевизия, все още поддържат илюзията, че валсовете звучат само и единствено в първия ден от годината. И в България новогодишните концерти почват от 30 декември, ако гледаме телевизия. За съжаление, онова, което репортерите избраха в синхроните си от интервютата с Веско Ешкенази, остави усещането, че Новогодишен концерт в Софийската филхармония имаше само защото „звездите“-солисти си идват от чужбина за празниците. Баш Новогодишният концерт на Емил Табаков традиционно беше излъчен от БНТ. Но още в първия ден от Новата година репортерите показаха, че нищо няма да се промени и през цялата 2015 г. и ще разчитаме на мултиплицирането на една и съща схема в начина, по който се говори за изпълнения на класическа музика.
Репортерката на bTV Елица Попова започна репортажа си от зала 1 на НДК за Новогодишния концерт така: Традицията е той да се провежда от 86-та година насам. Дрескодът на такива концерти повелява всички присъстващи да бъдат облечени в черно-бяло. И репортерката, облечена в черно сако на бели точки, се хваща в основния капан на повторяемостта, който позволява на част от преживелите повече повторения зрители да се посмеят на резките смени в интерпретацията на едно и също събитие. През 1986 година, когато Новогодишният концерт в НДК е новост, малцина знаят какво е „дрескод“ и черно-бялото може би е било нещо като единствен възможен избор. Повторяемостта води до едно объркано „ние“-говорене, в което не е ясно кои са „те“ от екрана. И това стана особено видимо в речта на Президента.
Разбира се, телевизията смля програмата на Новогодишния концерт на Емил Табаков до … слушаме велики френски композитори като Клод Дебюси и… (репортерката навежда поглед към папчицата си, сякаш ни казва - чакайте да видя кой беше другият велик) Морис Равел. Разбира се, и през новата година авторите на репортажи за музика ще повтарят рефрена на Елица Попова Предлагам да се насладим на тяхното изкуство, когато ни представят концерти на българските звезди от световните сцени. И, дръпвайки се вляво в кадъра, ще ни пуснат по 20 секунди от произведения, колкото звукооператорите да си помечтаят, че могат да си дръпнат от поредната цигара. Ако Дебюси можеше да направи „изкуство“ в 20 секунди, щеше да го е направил. Още един принцип в „пълненето на програма“ се повтори по празниците – ексклузивността, с която телевизиите толкова се фукат. Така ТВ „Европа“ въртеше задъхано в хедлайните си новината, че Васил Найденов и Богдана Карадочева са прекарали времето си в тяхно предаване, а малко след това ТВ7 рекламираше „ексклузивното“ присъствие на Васил Найденов само в тяхното студио точно на Васильовден. Така той обиколи всички ненационални телевизии…
Повторението беше основен принцип и в традиционното новогодишно обръщение на президента Росен Плевнелиев. Президентът има три основни жалона в речта си – колко трудна е била изминаващата година; името на Васил Левски (през 2013 г. беше в компанията на Ботев) и как сме част от достойното семейство на европейските народи. Разбира се, винаги има нещо смущаващо, когато в слово от 2015 г. чуеш изречението Хората отделиха от малкото, което имат, в съпричастност към бедстващите, социално слабите и бежанците, щото излиза, че едните са хора, а другите – категории. През 2013 г. бежанците бяха „пирон“ в речта му, тая година са сред навалицата от други „слаби“. И президентът повтори още едно „затлъстяло“ с годините клише от телевизията: за младите и старите. Сякаш на фона на това разбиране за младите като по-добрата категория хора, изборът на Военния телевизионен канал на филма „Влюбените“ със „застаряващата“ (извинете, „неостаряващата“, както обичат да повтарят телевизиите) Катрин Деньов беше направо смислена новогодишна изненада.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
