Томаж Шаламун (1941 –2014)
Томаж Шаламун не доживя да види своята българска книга с избрани стихотворения, която предстои да излезе в издателство за поезия „ДА“. Болестта се оказа много по-бърза от възможностите на преводача. Приятелите очакваха със свито сърце тежката вест. В това очакване обаче Шаламун написа последната си книга със заглавието „Младенци“. Затова в стихотворението за него Йосип Ости каза: Написа още в младостта си / поемата „Мъртви момчета“. И в нея, както и в много / други свои стихотворения, прескочи собствената си сянка.
Един от най-издаваните и превеждани словенски поети на ХХ век, един от най-значимите европейски поети след войната, Томаж Шаламун има изключително влияние сред следващите поколения. Урош Зупан казва за него: Когато говорехме с Томаж, имах чувството, че Павезе, Валехо, Милош… са някъде тук край нас, наблизо. Бях момче, все още не овладяло иронията, гледах го с широко отворени очи, защото той някак си въплъщаваше възможностите на поезията… Научи ме, че трябва да реагирам на нещата, да не бъда такъв, каквито обичайно са словенците, да не се презастраховам с прекомерен патос, преклонение и комплименти. Творчеството на Шаламун е огромно. То е стая с много врати. Алеш Дебеляк допълва: В поезията си Томаж Шаламун прекрачваше граници, бариери и препятствия, понеже самият той постоянно живееше в много езици и култури. Беше ходещ парадокс: поезията от недрата на народната култура при него звучеше като взрив и въпреки неприятните последици и наказанията, той не се страхуваше да се присмее на „великата литургия на словенския език“, докато във всекидневния си живот се превръщаше в господин с виенски маниери и средноевропейска жизнерадост.“
Людмила Миндова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
