Български  |  English

Улрих Бек (1944 – 2015)

 
На 70 годишна възраст в първите часове на 2015 г. си отиде един от най-забележителните социологически умове на нашето съвремие: Улрих Бек. Социологът, който не търпеше безкритичното мислене в утвърдени схеми и шаблони, не понасяше теориите му да бъдат вкарвани в граници и теоретични клишета. Скитник между тематични полета и дискурси, той не се страхуваше да се намесва и провокира рутините на мисленето в почти всички изследователски полета на социалните науки: от властта и господството, социалните неравенства, през световете на труда, религията, политиката и науката до семейството и любовта. Отказващ да се приспособи, неудобен, непримирим, неотстъпчив! Неговият мощен критичен глас ще липсва на всички, които не се страхуват да задават неудобни въпроси, да приемат провокации, да мислят рефлексивно върху най-актуалните теми и проблеми на съвремието.
Беше избрал за своя мисия изобретяването на социологически категории, които максимално точно да улавят пулса на времето: „световно рисково общество”, „глобални рискове”, „индивидуализация”, „космополитизация”. И приканваше своите читатели да погледнат света, в който живеят, през тези категории; и да го видят по нов, различен и неочакван начин. А за изпълнението на тази мисия се изискват смелост и въображение в мащаби, които рядко се срещат в съвременната социология. Книгите му, преведени на повече от 35 езика, завинаги ще останат образци по теоретична смелост и социологическо въображение.
Мисията му обаче не свършваше до границите на „социологическото поле”, граници, в които той впрочем не вярваше и се отнасяше с респект към всеки „лаически глас”, убеден, че може да научи нещо от него. Вярваше, че ако променим начина си на социологическо мислене и виждане на света, ако променим категориите и понятията, в които го възприемаме, можем да променим и света, в който живеем, да го направим по-добър. Вярваше – и то във време, в което голяма част от социолозите, потънали в рутината на академичните си практики, бяха загубили вярата си – че социологията има силата да промени света и да го направи по-добър, стига като социолози да имаме мъжеството да я задействаме. Тази интелектуална мисия изисква освен талант и дързост, но и огромна енергия, която той излъчваше и с която заразяваше всички около себе си. Отиде си два дни, след като завърши най-новата си книга „Метаморфозата на света”, и в които със същата омагьосваща енергия проектираше продължението й в две нови книги. И на никой около него не му хрумна, че няма да ги напише и дори да дочака издаването на последната си книга. За него това беше начин на живот. Той живееше, пишейки и теоретизирайки, сякаш му беше по-лесно да пише и размишлява, отколкото да не го прави. До внезапния си край!
Сигурна съм, че всички, които го познаваха лично, ще отнесат със себе си не само безценните му теоретични уроци, но и частица от неговата енергия, смелост и позитивност. Защото дори когато обясняваше как в глобалните рискове и заплашващи катастрофи се крие надежда, стига да сме достатъчно смели, за да я забележим, и достатъчно активни и креативни, за да я реализираме, го правеше с усмивка и искрящи очи.
Почивай в мир, скъпи Улрих Бек!
Хилядите ти читатели, почитатели, ученици и последователи - от Китай и Южна Корея до Сърбия, Босна и България, ще се погрижат за безсмъртието на твоята мисия и личност.
Светла Маринова
Институт по космополитни изследвания на проф. Улрих Бек, Мюнхен
4 януари 2015, Мюнхен, Германия


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”