Грузински бисер
„Срещи на сляпо“ („Слепые свидания“), 2013, Грузия/Украйна, 99 минути, режисьор Леван Когуашвили, продуценти: Леван Когуашвили, Сулико Цулукидзе, Олена Ершова; сценарий: Борис Фрумин, Леван Когуашвили, Андро Сакварелидзе; оператор Тато Котетишвили, в ролите: Андро Сахварелидзе, Иамзе Сухиташвили, Арчил Кикодзе, Вахо Чачанидзе, Кахи Кавсадзе, Марина Карцивадзе, Марика Антадзе.
Награди:Специална награда на журито в конкурса „Нови хоризонти” от Абу Даби’13, Голямата награда FocusFox за режисьор и на ФИПРЕССИ от Международен София Филм Фест’14, най-добър филм от Одеса ’14, „Златно маслиново дърво” от Фестивал за европейско кино Лече ’14 и др.
Разпространява Арт Фест
От 19 декември в кината
Който някога е гледал грузинско кино, няма начин да не се зарадва. Който пък не е – ще се изненада приятно.
След „Географът изпи глобуса“ (вж. „Култура“, бр.14 от 2014), Арт Фест отново разпространява смешно-проницателен филм за учител, пиене, влюбване... Само дето учителят е по история. И други разлики има. „Срещи на сляпо“ е не само големият победител от 18. София филм Фест, а и първият грузински филм в българските мултиплекси.
Сандро (Андро Сахварелидзе) е ерген на 40 в Тбилиси. Смотан, плешив, светлоок, брадат. Живее с родителите си. Те са във вечен спор помежду си и неуморимо го контролират в стил „Какво искаш от живота?“, както често крещи баща му (Каха Кавсадзе). Приятелят му от детинство Ива (Арчил Кикодзе) е бивш футболист, сега учител по физическо и треньор на момичешки футболен отбор.Двамата се разтушават, посрещайки на автогарата непознати жени от интернет. Водят ги в евтин хотел. Нелепи срещи. Веднъж дори и на сляпа девойка попадат. Отиват на морето. На брега срещат момиченце-футболистка от училищния отбор на Ива. Майка й е красивата фризьорка Манана (Иа Сухиташвили). Вали дъжд. Пият, завити с найлони. Романтично е. Мана и Сандро се сближават. Най-сетне любовта му се усмихва. Съпругът й Тенго (Вахо Чачанидзе) излиза предсрочно от затвора.Действието придобива остър обрат – заедно с него Сандро попада в ъндърграунда. Натъква се и на бежанци... Изправен е пред избор.
Въвлечени сме в атмосфера на лирична ирония с градски несретници. Онази лирична ирония, позната и обичана от едновремешното грузинско кино на Отар Йоселиани, Георгий Данелия или Нана Джорджадзе, но в ново време. Ситуациите са узнаваеми, ала начинът, по който са представени, хваща и не пуска. Екзистенциални и социални патила, съзерцание и абсурд се редуват в минорен ритъм. Важни са и виковете, и тишината, и баналностите, и изненадите, и агресията, и добротата. Ръжда, меланхолични морски пейзажи, улици и потайности на Тбилиси, а сред тях - жизненост. Делнична, срамежлива, несломима. Ябълки, люлки, пари, футбол, мелодии са вързани с търсенията на героите. Те се лутат в лабиринти от проблеми, които често си създават сами – днешни объркани грузинци, а най-объркан от всички е горкият Сандро.
Професионални актьори и натуршчици са водени уверено от Леван Когуашвили, получил се е очарователен ансамбъл. Заснет в изискана пастелност, филмът е и лекокрил, и дълбок. Пък и колко често ни се случва да гледаме елегантни любовни комедии...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
