Неизменно заедно
- Не смогваме да ви честитим наградите за „Урок”. Заваляха като порой. Като при „Източни пиеси” на Камен Калев. Във Варшава повторихте успеха на „Отчуждение” на Милко Лазаров, но и него изпреварихте. Как си обяснявате международния успех на „Урок”?
Кристина Грозева: Вероятно филмът е комуникативен. Получи се добре, че общува и с публиката, и с критиката, и с колегите.
Петър Вълчанов: Мисля, че има успех, защото е искрен. Направен е заради филма, а не, за да се усвоят пари. Тоест, извън системата, както беше и с „Източни пиеси”.
Кристина Грозева: И „Отчуждение”.
- Той е финансиран от БНТ. Макар че прилича не на телевизионен, а на български филм.
Кристина Грозева: Точно така. Тъй като сме снимали „Аварийно кацане” в БНТ и знаем за какво става въпрос, направо е подвиг, че Милко е успял да снима на 16-мм лента. Филмът му е забележителен.
Петър Вълчанов: И вдъхновяващ. Бях в злополучната комисия за категоризация в БНТ, която му даде втора категория...
- Заедно бяхме. Голям срам...
Петър Вълчанов: Да, да! Знаех, че Милко има друга история. Пуснах си филма, изведнъж се появи непознат актьор, който започна да пее на гръцки и реших, че от БНТ са объркали диска. Но в един момент филмът ме грабна и спрях да се интересувам дали е друг. Изгледах го до края и се зарадвах, когато във финалните надписи пишеше – режисьор Милко Лазаров. И беше страхотно, че излиза от БНТ, където правилата са малко антитворчески. После на София Филм Фест беше показан и се заговори за него. И отиде във Венеция. Та и ние, като Милко, решихме, че, въпреки всичко, ще направим „Урок”, както искаме.
- Спомням си, че през 2012 кандидатствахте за развитие на идея в комисията за игрално кино към Националния филмов център.
Кристина Грозева: И спечелихме.
- Много ми беше харесала. Щеше ми се да се отстраните от медийната случка за учителката, обрала банка. И като гледах филма, изпитах щастие. Защо пазехте работата по филма в тайна?
Петър Вълчанов: След като не минахме на сесия с проекта, решихме да снимаме тийзър. Този път не искахме никой да знае. И всичко да се случи, все едно този филм го няма.
Кристина Грозева: Той беше такава авантюра, че си казахме, ами ако нищо не стане?! (Смях)
- „Семейна терапия” беше подписан от Петър, „Птици божии” – от Кристина. Имената ви се появиха заедно чак в „Аварийно кацане”.
Петър Вълчанов: Да, но открай време работим заедно.
- Честно казано, „Аварийно кацане” не предполага, че същите автори ще направят бляскавите „Скок” и „Урок”. Сценарият на Васил Барков ли беше?
Кристина Грозева: Да. И на Мария Станкова. Предложиха ни го. Ние по принцип доста го преработихме... Но все пак си имаше параметри, които трябваше да се запазят. Така че, не може да се каже, че „Аварийно кацане” е кой знае колко авторски филм.
Петър Вълчанов: Но сме щастливи, че се случи, защото е важно да натрупаш опит, да узрееш до момента, когато филмът си е истински наш. Допреди „Урок” на монтажа винаги сме имали съпротивление с материала, както се казва. Не че тук го нямаше, но бяхме по-спокойни – още при първите гледания бе видно, че актьорите са супер...
Кристина Грозева: Нямаше моменти, които трябва да се спасяват. Както се знае, в киното често се случва да харесаш нещо на снимки, а при монтажа да се ужасиш. Но в „Урок”, слава Богу, това, което си представяхме, се получи.
Петър Вълчанов: И другото хубаво нещо е, че ние сме си и продуценти и си планирахме времето. Филмът не е направен с много пари, а с много приятели.
Кристина Грозева: Адски важно е да работиш със съмишленици и да имаш творческа свобода, затова сме принудени да сме си и продуценти. Например, в „Аварийно кацане” имахме срокове, ограничения в дължината на филма, не сме доволни от официалния вариант от 54 минути.
Петър Вълчанов: „Скок” го бяхме заснели още през 2009, обаче го монтирахме 3 години. Ако бяхме с друг продуцент, щяхме да бъдем притиснати със сроковете. А, в крайна сметка, най-важното е да има добър филм.
- Как ви хрумват тези абсурдни случки – и в „Птици божии”, и в „Семейна терапия”, и в „Скок”?
Кристина Грозева: Общо взето, животът е най-добрият сценарист, както ни учи нашият учител...
Петър Вълчанов: При нас учителите са двама – Георги Дюлгеров, при когото завърши Криси, и Людмил Стайков, при когото завърших аз. Най-добрите преподаватели.
Кристина Грозева: Та изключително много се опираме на действителността, защото тя предлага най-големия абсурд.
- Истинска ли е историята на Гошо и инкасаторката в „Скок”?
Петър Вълчанов: Той е първи братовчед на баща ми. Всяко лято ходехме на море и идваше да пази дома ни, защото по онова време имаше много обири. За него това беше лятната почивка. Като се връщахме, обикновено го изненадвахме рано сутрин и ми правеше впечатление, че човекът си е приготвил по два прибора или виждах женски косъм... И ми ставаше жал за него, защото сънен бързаше да си ходи – от неудобство. Беше ми останало странно усещане от тази история...
Кристина Грозева: Пък инкасаторката си е познат типаж.
- На миналогодишния „Златен ритон” докудрамата ви „Реки без мостове” получи Наградата на Съюза на българските филмови дейци. Той също не е започнат от вас. И в него успявате да се отскубнете от медийната случка със загиналата под влака българска Жулиета и спасилия се цигански Ромео. И представяте най-голямата българска мизерия – Северозапада - като обиталище на момчешка виталност.
Петър Вълчанов: За този филм сме благодарни на Дочо Боджаков – той се отказа да го прави и ни предложи да го заснемем. Промяната на първоначалната идея е част от риска в документалното кино.
Кристина Грозева: И решихме да се пробваме, защото обичаме предизвикателствата.
Петър Вълчанов: Нямаме сериозен опит в документалното кино – имам само един филм за баща ми (пловдивският художник Вълчан Петров – бел. а.). И като видяхме каква е ситуацията, пак поискахме да направим филм, близък до нас.
Кристина Грозева: Вълнува ни как от медийно жълтото може да се извлече някаква притчовост, която да говори за ситуацията, за хората, за времето ни... И историята в „Реки без мостове“ е стъпила много върху вестниците, защото един от сценаристите е журналистът Пенчо Ковачев, другият е Марин Дамянов. И въпреки че съвсем зачеркнахме първоначалния сценарий, съхранихме зрънцето на изначалната идея – защото и тази история сама по себе си е много притчова и всъщност това е, което ни привлече да работим по този проект.
Петър Вълчанов: Експериментирахме и подходът ни беше доста смел. Малко ни беше притеснено, защото в игралното кино контролираш ситуацията, докато тук беше наистина предизвикателство и го заснехме за 4-5 дни.
- „Реки без мостове” е доста различен от всичко, което сте правили. По принцип, ритъмът ви е динамичен, докато този е медитативен, гледаш го в транс.
Кристина Грозева: Както се шегува операторът Крум Родригес, когато снимаме документален филм, подхождаме като към игрален, а когато снимаме игрален – като към документален. (Смях)
- На „Златна роза” всички говореха за „Урок” – преди да са го видели и след това. Жалко, че ви нямаше да видите каква еуфория предизвика. И все пак, за мен най-хубавото е финалът – тази жена е свършена, но полиция не идва, слагате многоточие. Обаче, доколкото разбрах, тъкмо това е раздразнило международното жури...
Петър Вълчанов: Трябваше да им дадем един кадър от суровия материал, за да са спокойни, че няма да й се размине. (Смях)
Кристина Грозева: Всъщност, нейното залавяне беше най-хубавият кадър във филма – дълъг, с вътрешнокадров монтаж, изключително въздействащ, с изненада. Но сами решихме да го отрежем.
Петър Вълчанов: Тя прекрачва границата, обира банката и ни интересува нейната позиция, изразена чрез сюжетната линия с ученика-крадец. И Маргита Гошева се превъплъти толкова истински в персонажа...
Кристина Грозева: Тя по такъв начин концентрира върху себе си цялата енергия във филма, че стана единственият герой. И нейните преживявания, колебания и компромиси бяха най-важното нещо. Всичко останало като сюжет след това стоеше като притурка.
Петър Вълчанов: С тоя финал искаме публиката да си задава въпроси, да продължи да живее с филма... А не да заключим историята като чиновници. Идеята на творческия процес за мен е да предизвикаш зрителя, да го разтърсиш, да го принудиш да си задава въпроси.
- Много силно е отсъствието на самия обир. Бяхте ли го снимали?
Петър Вълчанов: Непоказването му бе една от първите ни идеи.
- До този момент неотстъпно я следите и камерата на Крум Родригес снима вървенето й доста често в гръб - репортажно.
Петър Вълчанов: Ами като няма средства, така върви. (Смях) Всъщност, това следене дори в гръб също е подход на съпреживяване.
Кристина Грозева: Усещане за автентичност и документалност. Целта ни беше да наблюдаваме отстранено, без да коментираме и манипулираме действието на героите.
Петър Вълчанов: Маргита издържа на гърба си целия филм.
Кристина Грозева: Тя всъщност е филмът. Естествено, поддържана е и от невероятните Иван Бърнев, Стефан Денолюбов, Иван Савов, Христофор Недков, Пешка Манева, както и уникалните непрофесионални актьори, които се впуснаха в това приключение.
- Всъщност, най-успешните ви филми са независими.
Петър Вълчанов: НФЦ не ни подкрепи за продукция, но и за двата ни даде пари за реклама и промоция. Може да се каже, че „Скок“ и „Урок“ са наистина чиста форма независимо кино. Всъщност, „Урок” финансирахме с наградите на „Скок”, както и наградата Арте от пичинга на Берлинале талант проджект маркет, където спечелихме за най-добър проект. След това ни подпомогнаха Американска фондация за България и ЦКС; и вече на груб монтаж ZDF и гръцките ни партньори от Граал филм поискаха да се включат в проекта.
- Големи нещастници са мъжете във филма.
Петър Вълчанов: В Токио беше много смешно по повод Иван Бърнев. Питат Маргита: „Но, в крайна сметка, защо сте се омъжила за него?”. И направо паднаха, когато тя отвърна: „Ами ние и в истинския живот сме женени”. (Смях)
- В игралното кино вървите към заглавия от една дума. След „Скок” и „Урок” най-сетне спечелихте държавна субсидия за „Залог” на извънредната сесия за нискобюджетни филми. Филмът е фокусиран също върху медийно преекспонирана история – за кантонера, намерил милиони на релсите и ги върнал. Но на мен ми се струва, че предишното заглавие - „Операция Восток”, бе по-сочно, а „Восток” ще бъде още по-работещо. И е двойствено като другите две.
Кристина Грозева: Не е лошо. Купуваме го!
- Просто си попаднахте на мястото в извънредната нискобюджетна сесия на НФЦ.
Кристина Грозева: Да! Прекрасно е за българското кино, че има такава сесия. И се надявам да се превърне в постоянна поне за близките няколко години. Оказа се, че много колеги й се зарадваха, кандидатстваха и се възползваха от нея. И бързо ще излязат много филми. Важно е да има количество. И късометражното кино трябва да продължи да се подкрепя от НФЦ.
Петър Вълчанов: Говорим си с колеги, че румънците, например, са обединени от вкус, творчески критерий, като школа стоят. Докато тук, в България, ценното е, че пък всеки е много различен. Ето, „Отчуждение”, „Буферна зона” на Дюлгеров, „Виктория” на Майя Виткова, „Три дни в Сараево“ на Николай Тодоров, „Чест“ на Павел Веснаков – все различни филми...
- Бях останала с впечатление, че трилогията от филми по медийни случки се състои от „Реки без мостове”, „Урок” и „Восток”...
Кристина Грозева: „Реки без мостове” е като генерална репетиция за тази трилогия.
Петър Вълчанов: Третият след „Урок” и „Восток” трябваше да е първи, макар че историята с кантонера е най-старата.
- За какво е?
Кристина Грозева: Пак е почерпена от новините отпреди няколко години. Все още не сме сигурни в него и не е редно да разказваме. Проблемът е, че се срещнахме с героя си – нещо, което не сме правили досега в игралното кино.
Петър Вълчанов: И това ни обърка. Законите на драматургията се сблъскват яко с истинската история.
- Четох, че в чужбина „Урок” е бил сравняван с киното на братя Дарден. Когато на София Филм Фест попитаха Паоло Тавиани за метода на работа на братята, известни с редуването в режисирането на епизоди, той отвърна: „Няма метод. Веднъж вечеряхме с братя Дарден и ги попитахме как работят - и те се редуват като нас с тази разлика, че снимат дълги кадри-епизоди и единият чака нетърпеливо”. А вие как работите?
Петър Вълчанов: Нямаме метод. По принцип, на равнище драматургия Криси има водеща роля.
Кристина Грозева: Невинаги.
Петър Вълчанов: Ти си човекът с точната идея, аз съм този с многото идеи. (Смях)
Кристина Грозева: Всеки път е различно. Сменяме си ролите.
Петър Вълчанов: Не се разделяме. Хубаво е, когато режисьорите са двама. Ако се страхуваш за нещо, има кой да те подкрепи. Ако минеш границата, има кой да те върне.
Кристина Грозева: Чудя се как другите снимат сами. Не им ли е самотно...
Петър Вълчанов: Аз монтирам, Криси гледа на финала. Тя е свежият поглед – да усети като цяло къде има проблем, къде да се стегне, къде е финалът...
- Да поговорим за групата ви „Ракета”... Какво ви обединява, освен името на кръчмата, където се събирате?
Петър Вълчанов: Ами май и това, че всички харесваме „Ловен парк” на Любомир Младенов. Групата ни е неформална. Нямаме намерение да влизаме в административни битки. Идеята ни всъщност е да се помисли за генерални механизми, които биха съживили киното ни. Едно от важните неща е количеството филми. Ако се правят по 15-20 годишно, няма как да не се съживи.
Кристина Грозева: По-добре е да имаш някакви пари, отколкото да нямаш никакви и да чакаш с години да снимаш филм. Често самите финансови ограничения те правят по-креативен. В „Урок”, например, много от нещата са се случвали тъкмо заради това, че е нискобюджетен филм.
Петър Вълчанов: В същото време обаче с Крум си говорехме дали бихме го заснели по този начин, ако имахме пари. И си казахме, че да.
Кристина Грозева: Просто щяхме да платим на хората нормално и щяхме да ядем по-добра храна. (Смях).
Петър Вълчанов: Защо, на мен храната ми харесваше, дори и детето ядеше с апетит. (Смях). Просто наистина филмът се направи с приятели, готови да работят без пари. Сега, вече благодарение на ZDF, които купиха „Урок”, ще успеем да им платим някакви хонорари.
- Кога имате намерение да го пускате на екран?
Петър Вълчанов: Планираме напролет, живот и здраве. Имаме селс агенти, продажби в чужбина...
- Продължава фестивалният път на „Урок”, нали?
Петър Вълчанов: Да, да.
- Няма да ви стигне мястото да си нареждате наградите.
Петър Вълчанов: Направо ремонт трябва да правим. (Смях)
Разговаря Геновева Димитрова
14 ноември 2014 г.
Кристина Грозева е родена в София през 1976 г. Завършва Софийския университет и работи като телевизионен журналист. Завършва режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Късометражните й филми печелят няколко награди на международни студентски филмови фестивали.
Петър Вълчанов е роден през 1982 г. в Пловдив. Завършва Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов” в Пловдив през 2000 г. и филмова режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.
Кристина и Петър режисират заедно документалния филм „Притча за живота” (2009), телевизионния филм “Aварийно кацане” (2010, Награда за телевизионен филм от «Златна роза»). Късометражният филм “Скок” (2012) е първият български филм, номиниран за Европейските филмови награди 2013 на международния фестивал за късометражни филми в Клермон-Феран. Печели и Голямата награда за най-добър филм на 15-ия Международен фестивал за късометражни филми в Брюксел; награда за най-добър филм на Международния фестивал за късометражно кино в Бусан, Южна Корея, и наградата за най-добър късометражен филм на Българската филмова академия. “Урок” е дебютният им пълнометражен игрален филм, чиято световна премиера бе в Торонто (Съвременно световно кино). Награди: победител в конкурса «Нови режисьори» в Сан Себастиан, Голямата награда за първи и втори филм във Варшава, Специална награда от Токио, 2 от Солун – «Бронзов Александър» и за сценарий, наградата за най-добър филм от Еквадор, 3 от «Златна роза» - Специална награда, на критиката и на акредитираните журналисти.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
