Разговори за литературата и полуострова
За трета година Институтът за балканистика стана домакин на „Разговори за литературата и полуострова”, които събират писатели, поети, преводачи, литературоведи и историци в търсене на по-богати и нюансирани представи за Балканите. Тази година специални гости на срещите бяха Весела Люцканова, Яна Букова и Светлозар Игов.
Какво е да си писател и издател в неголяма езикова и културна среда като българската? Променя ли се и в какъв смисъл отношението към словесността, когато авторът е поставен в ситуацията да преценява художественото произведение и като пазарен продукт? Какви са възможностите за промяна на пазарната среда, за отстояване и развитие на читателския вкус? Кои са критериите, по които едно произведение се оттласква нагоре в литературния небосклон и съизмерими ли са изобщо пазарните и академичните класации на литературата? – това бяха част от въпросите, на които заедно с Весела Люцканова, автор на над трийсет книги и собственик на създаденото през 1992 г. издателство за българска и преводна литература, търсехме отговор на първата среща.
С Яна Букова, малко след появата на второто издание на романа й „Пътуване по посока на сянката”, коментирахме пътищата, по които се развива писателското съзнание, както и границите на националното и литературното гражданство. „Без значение дали превеждам, дали пиша поезия или проза – казва Яна Букова – аз винаги съм се чувствала гражданин на света. Това за мен е абсолютно неоспорим факт. Като български автор аз съм култивирана в българския език, но оттам насетне се чувствам свързана с всяка една литература.”
„Пътуване по посока на сянката” за разговора се оказа същевременно и пътуване към много от произведенията, които по един или друг начин са се превърнали в „поетическото убежище” (да си припомним метафората на Иван Радоев), предоставило условия за появата на романа. През наученото от Борхес и Павич по отношение на времето и мястото на действие и местата на преход между поезията и прозата; през Кортасар, Маркес, Вирджиния Улф, Маргьорит Юрсенар до Йордан Радичков, на когото романът отдава специална почит чрез ярки символни следи, които препращат към неговите текстове, разговорът преминаваше ту към обсъждане на конкретни художествени техники и стратегии, тук към анализи на културни процеси в различни времепространствени граници.
Като специален участник в срещата, проф. Лилия Кирова представи кратък обзор на значимите автори и явления на гръцкия модернизъм, след което специално се спря на превода на Яна Букова на гръцкия сюрреалист Никос Егонопулос. Тезата на проф. Кирова за това, че сюрреализмът „заобикаля” българската литература и тя остава встрани от неговата поетика, за разлика от литературите на Средна Европа и Западните Балкани, насочи разговора изобщо към границите на модернизма и постмодернизма на Балканите, както и към присъствието на тези понятия в описанията на литературните събития през ХХ век в българската култура. Тук Яна Букова припомни тезата си от публикуваните през лятото на страниците на „Култура” текстове за постмодернизма, чийто анализ го показва като вътрешно и валидно преди всичко за англоезичната литература явление, привличано в българския контекст често като вълшебна формула за легитимиране в полето на литературата.
С професор Светлозар Игов разговорът започна от известната му метафора за кръстопътния човек, чрез която разпръсква представата за полуострова като монолитно и откъснато от стария континент пространство, включвайки в културния му профил средиземноморския и средноевропейския културен кръг. Тезата е добре позната на изследователите на балканските култури, но онова, което й придава не само аргументация, но и жизненост, е цялостната дейност на Игов и като учен, и като писател, и като преводач. В случая са важни не само изследванията му върху творчеството на Иво Андрич, чието четене в границите на средиземноморския и средноевропейския културен кръг позволява разширяване на възможностите за интерпретация в полето на екзистенциализма и европейския път на романа.
Игов поначало умее да открива контексти, представяйки автори и произведения пред българския читател. И тук става въпрос не само за чужди, а и за родни автори, защото като изследовател Игов мисли не толкова в национални, колкото в литературни граници. Това се оказа определящо и за разговора, който срещна имената на Омер паша Латас и бай Ганю, на Камю и Андрич, на Йован Христич и Николай Кънчев.
Впрочем, и в трите разговора поетиката на мястото се пресичаше с политиката на времето. Доколкото на Балканите не е възможно да говориш за мястото, без да отвориш дума за времето.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
