Урокът на Урок
Бележки след 55. Международен кинофестивал в Солун
Конкретен повод за тези редове е участието на нашия филм „Урок” на 55-ия международен кинофестивал в Солун (31 октомври - 9 ноември 2014). Допълнителен аргумент за заглавието е изключителният фестивален триумф на филма на серия престижни световни форуми (Торонто, Сан Себастиан, Варшава, Токио, Киев) и националния фестивал „Златна роза” (Варна), като целият този успешен маршрут е побран само в два месеца. Фактическа причина за заглавието обаче е тъкмо „урокът”, който „Урок” изнася така категорично вътре в родната филмова гилдия - като опровержение на дълго повтаряни заклинания и контратеза на всички апокалиптични мантри как киното ни ще загине и то в годината на неговия стотен юбилей, ако държавата не му даде повече пари, и т.н. познати, дори вече втръснали от повтаряне фрази през последните 7-8 години. Но, разбира се, не само за парите става дума тук. В тяхната необходимост никой не се съмнява, за увеличението им в държавния бюджет като проява на перспективна грижа - също никой не възразява. Въпросът е за преодоляването, ако щете - за пречупването на една, както се оказва, неработеща идея, която настоява за пряка връзка между финансиране и художествен резултат, между числата в продуцентския бюджет и екранния успех на филма, между предпоставените оптимални условия и непредвидимата му социална реализация (търговска и фестивална). Но преди това, да разположим „Урок” в контекста на последния му (засега) безспорен успех.
Фестивалът в Солун невинаги поднася изключителни изненади, но никога разочарования. Защото вече дълги години успява да поддържа постоянна форма. Във всяко ново издание главният конкурс предлага 14 първи или втори филми на млади режисьори, много от които поемат пътя си към голямото световно кино тъкмо от брега на Бяло море. Директорът на феста Димитри Ейпидис е изключително информиран и ерудиран кинокритик, а още и селекционер на огромния фестивал в Торонто (над 400 филма), така че осигурява без затруднения както основния конкурс, така и фестивалния „каймак” от актуални хитове в информационната програмата „Открити хоризонти” (тази година 57 филма, след тях актуалният „Златен лъв” от Венеция 2014 „Гълъб, кацнал на клон, разсъждавайки върху съществуването” на шведския режисьор Рой Андерсон, както и негова представителна панорама).
Така че, екранни изкушения, дал Бог, но все пак, основният интерес за всеки професионалист е към новата конкурсна селекция. А тъкмо в нея попадна дебютът „Урок” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, който в силна конкуренция се оказа един от най-харесваните филми и единствен взе 2 награди! (Впрочем, много отдавна не сме имали филм в солунския конкурс, а награди – никога.) Ето в каква разнообразна идейно-тематичната, жанрова, стилистична и т.н. подборка се оказа „Урок”.
Мексиканският „Безкрайна тъга”, втори опус на Хорхе Перес Солано, изследва с психологически детайли тъмните дълбини на женската природа. Филмът напомня за екранния стил (изображение и наратив) на такива знакови мексикански заглавия, като „Хапон” (2002, дебют на Карлос Рейгадас) и „Езеро Тахо” (2008, втори за Фернандо Еимбке). Режисьорът много умело фокусира върху отчайващата социална безизходица, но не пряко и декларативно, а през подчертано субективна оптика, която оголва бездната на душевната самота и безпътица на персонажите – сенки върху екрана. Израелският филм „До нея” (дебют на Асаф Корман) също изследва, но в друг екзистенциален план и с остър натурализъм, самотата на млада жена, която се грижи за своя сестра-аутист. Руският „Помощен клас” на 26-годишния Иван Твердовски е от онези творби, които лесно определяме като модели – в случая на обществото, което не приема различните, а с присъщи неизкореними рефлекси ги изолира и репресира, използвайки за целта дори социалните структури (полицията).
В същата тематична линия се развива и украинският „Племе” на друг дебютант - Мирослов Слабошпитски (3 награди от „Седмица на критиката” в Кан 2014), който с дързък експеримент (филм без диалог, защото героите са тийнейджъри в училище за глухонеми) разголва деформациите на „изгубеното” младо поколение. „Амнезия” от Норвегия (втори за режисьорката Нини Бул Робсам) ужким е банална драма за кризата в интимната двойка, но е решен като психологически трилър с подгряващ съспенс. „Модрис” от Латвия (режисьор Юрис Курсиетис) е тийнейджърска драма за лабилната зависимост на неукрепналия характер. Любопитна подробност: филмът има „специална диплома” от Сан Себастиан, където бе победен от „Урок” и сега в Солун стана същото.
А с какво спечели „Урок”? Преди всичко, със силен, актуален, днешен сюжет, построен по действителен случай, който не оставя съмнение в своята достоверност, а с това ангажира зрителското доверие и не го подлъгва до края на разказа. За авторите поводът идва от едно вестникарско заглавие - „Учителка обра банка”. Но от него те построяват много точна драматургична конструкция и наградата им за сценарий в Солун никак не е случайна. На второ място, режисьорите намират органично екранно решение, в което минимализмът е водещ принцип, и го спазват много точно във всичките му компоненти: актьорско поведение (великолепни Маргита Гошева, Иван Бърнев, Иван Савов, Стефан Денолюбов и други); чиста „репортажна” камера (Крум Родригес); само потребната звукова среда, без никаква музика; и в крайна сметка, умно, чувствително човешко послание, което се оказва четливо и разбираемо от Торонто до Токио! Неслучайно още след първите международни прожекции на филма в авторитетни издания се появиха сравнения на „Урок” с почерка на братя Дарден (и особено с „Два дни, една нощ”) или с някои филми на Майк Лий и Кен Лоуч. Но в случая не ласкателните сравнения са толкова важни, а увереността, че талантливите автори са стъпили на вярна пътека, която води към убедителен резултат. И дано следващият им проект „Залог” (също подквасен от вестникарско заглавие „Железничар намери чанта с пари и я върна”) да повтори и затвърди успеха им. Това ще е особено важно за цялото ни кино в днешната трудна ситуация и ще поощри най-вече младите режисьори, че нискобюджетните филми не са прокълнати и имат голям потенциал при солидна творческа основа и честни, талантливи намерения. Те са незаменима глътка въздух за способния автор в неуютна икономическа среда. Още преди 5 години Камен Калев направи успешния си дебют „Източни пиеси” (2009) по същия начин - започна го с приятелска помощ, без лев държавно финансиране, а го завърши с шведски пари. И филмът, както „Урок”, извървя подобна бляскава фестивална орбита. За втория си опус „Островът” Калев вече получи щедър европейски бюджет, покани международни звезди и резултатът е известен – амбициозен провал! Значи, убедителни примери има достатъчно, остава да прочетем „урока” им.
Наградите:
Голямата награда „Златен Александър”: „Безкрайна тъга”, Мексико, 2014, реж. Хорхе Перес Солано;
Специална награда „Сребърен Александър”: „До нея”, Израел, 2014, реж. Асаф Корман;
Специална награда „Бронзов Александър”: „Урок”, България, Гърция, 2014, реж. Кристина Грозева, Петър Вълчанов;
Награда за режисура: Мирослав Слабошпитски, „Племе”, Украйна, 2014;
Награда за сценарий: Кристина Грозева и Петър Вълчанов за „Урок”;
Награда за женска роля: Брук Блум в „Тя е извън контрол”, САЩ, 2014, реж. Аня Маркуард;
Награда за мъжка роля: Сверир Гуднасон в „Blowfly Park”, Швеция, 2014, реж. Йенс Йостберг;
Награда на ФИПРЕССИ: „Лека нощ, мамо”, Австрия, 2014, реж. Вероника Франц, Северин Фиала;
Награда на публиката: „Помощен клас”, Русия, 2014, реж. Иван Твердовски.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
