Тайфунът на Иняриту
„Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството“ (Birdman or: The Unexpected Virtue of Ignorance), 2014, САЩ, 119 минути, режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту, продуценти: Джон Лешър, Алехандро Гонсалес Иняриту, Арнън Милчан, сценарий: Алехандро Гонсалес Иняриту, Никола Жакобон, Джеймс Скочдопъл; оператор Еманюел Любецки, художник Кевин Томпсън, музика Антонио Санчес. В ролите: Майкъл Кийтън, Едуард Нортън, Зак Галифанакис, Андреа Райзбъро, Ейми Райън, Ема Стоун, Наоми Уотс, Линдзи Дънкан и др.
Награди: Венеция 2014 – 4 (на различни организации) за Алехандро Гонсалес Иняриту и др.
Показан на Киномания
Следваща прожекция – 23 ноември в кино „Одеон“
В „Бърдмен” не остава шушка от съвременното живеене, непометена от Иняриту. Във втория си чисто американски филм (след „21 грама”), мексиканският повелител на смъртта и хаоса от „Любовта е кучка” насам изследва човешкото и общественото бедствие през срещата на Холивуд и Бродуей. И пистолетът гръмва. И не ти дава мира.
Рикан Томсън (Майкъл Кийтън) е едновремешна филмова звезда от „Бърдмен”. След клиника по рехабилитация, той решава да спаси душата, семейството и парите си с постановка на Бродуей. Избира не кого да е, а майстора на късия разказ Реймънд Карвър (1938-1988) и „За какво говорим, като говорим за любов“. И себе си в главната роля, разбира се.
И в самия Рикан Томсън, и наоколо – хаос. Нищо не е както му се иска – от дъщерята-наркоманка (стъписваща Ема Стоун) през нелюбимата любовница (Андреа Райзбъро)... до наперения партньор Майк (паралитичен Едуард Нортън), доведен от актрисата без самочувствие (невиждана Наоми Уотс), след като прожектор се стоварва върху предишния. Фрустрациите на Рикан Томсън се проявяват в неспирни диалози с неговия коронен герой Бърдмен (човекът-птица). А когато заради пушене се налага почти гол да премине през тълпата, нещастникът се натъква на старата си слава. Смешно-печална ситуация. Целият филм е издържан в подобни. Привидности и истини се надцакват във фантазно-реалистичен пъзел от игра и живот, вкусове и знания, ревност и примирение, екстази и егоцентризми, цигари и питиета, падения и полети...
Както и в “Бютифул” (вж. «Култура», бр. 14 от 2011), действието е фокусирано върху главния герой и всички микросюжети водят към него. Но сега той е не дребен трафикант, а част от едновремешната холивудска митология в чуждата днешна територия на Бродуей. Действието е почти затворено в сградата на театъра и неговите потайности. Всичко е сцена. Дори когато дъщерята и нафуканият Майк се целуват на терасата или тя плюе върху темето на минувач.
Фабулата е така намотана и размотавана, че виеш от удоволствие – ето, този издевател Иняриту е вълшебник, а не онзи от «Вавилон» (вж. «Култура», бр. 4 от 2007). Камерата е умопомрачителна и органична част от поетиката на режисьора – върти се лудешки, обикаля по лица и детайли безспир, изважда космически внушения от делника. Страховит оператор е Еманюел Любецки.
В този филм Иняриту постига магическия сардонизъм на Фелини или Олтман. Ще видите какво се случва с изпълнителя на Бърдмен, но е съкрушително завръщането на остарелия Майкъл Кийтън на екрана – най-харизматичният Батман от първите две най-добри части на холивудската поредица, режисирани от Тим Бъртън. На мушката са и критиците с техните тефтери и оценки. Един от върховите епизоди във филма е скандал с маститата наблюдателка на „New York Times” в бара. «Какво ли трябва да му се е случило на човек, за да иска да стане критик», избухва Рикан Томсън.
Цигареният дим се дипли над Бродуей. И филмът на Иняриту те изстрелва като тайфун в най-изобретателните измерения на киното.
Прочее, също в зала 1 на НДК на Киномания бе показан и «Принизяването» на Бари Левинсън с Ал Пачино (някои го видяха още на So Independent). Той е като своеобразен братовчед на «Бърдмен». Но за него – по-нататък.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
